(Лука 12:4–7,22–44)
Има три неща, които Господ Исус прави в това писание. Първо, Той премахва всички страхове; второ, Той премахва всички грижи; и трето, Той насажда божествена надежда в сърцето.
Първо, Той премахва всички страхове
Начинът, по който Господ премахва всички страхове, е интересен. В стих 4 Той казва: „Мои приятели, не се бойте“, и т.н. Той казва още в стих 7: „Дори космите на главата ви са всички преброени.“
Нито една майка не проявява същия интерес към децата си, както Господ проявява към нас. Кой някога е чувал за майка, която да вземе детето си в скута си и да преброи всеки косъм на главата му? И все пак, Той ни взема в скута на вечната любов, показва ни Своята любов и Своята грижа и интерес към нас, като си прави труда да преброи всеки косъм на главата ни. Какъв интерес! Каква грижа! Каква любов! Искам да видите, че любовта на Господ към вас не може да бъде надмината. Той никога няма да ни обича повече и никога няма да ни обича по-малко, отколкото в този момент. Неговата любов е съвършена. О, възлюбени! Знаете ли, че сте обект на Неговата любов, Неговата съвършена и вечна любов? Как знаете, че сте приятели на Христос? „Който има приятели, трябва да се покаже приятелски“, и Той показва Своето приятелство към вас. Той е наш приятел, но и ние сме Негови приятели, както е показано в Йоан 15:13. Не само Той е мой приятел, колкото и да е вярно, но и аз съм Негов приятел. Внушете това в сърцата си – ние сме Негови приятели.
Можете ли да се отдадете на страх? Аз съм Негов приятел – това премахва всеки страх. От какво се страхуват най-много хората? От тялото. Сега Той казва: „Не се отдавайте на нито един страх. Аз ще се погрижа за тялото ви.“ Сега, вместо да се страхувате, имайте вяра. Господ иска да изгони всеки страх от сърцето ми. Нека имаме вяра в Него.
Второ, Той премахва грижите (ст. 22,30,32)
Ето второ нещо – „грижи“. И как Той отнема грижите от сърцата ни? Като разкрива Отца на небесата. Той можеше да ни изкупи и да спре дотук, но това нямаше да установи връзка между Бога и нас – грехове простени, изкупени с кръв, спасени по благодат, но без връзка. Трябва да получите осиновяване в семейство или да сте родено дете. Ние сме родени в Божието семейство. Осиновяването ни поставя във връзка с Него като Божии деца чрез Христос.
Ние сме получили мястото на деца според Неговата воля; и понеже сме деца, Той изпраща Духа на Своя Син да живее в сърцата ни. Сега, вие имате спасените, юдеи и езичници (Ефесяни 1), доведени в семейството, които гледат към небето и казват: „Авва, Отче.“ Как се обръщате към Бога? Като Йехова, като Всемогъщия Бог, или като Отец? Ако можете да се обръщате към Него като Отец, това показва, че притежавате Светия Дух. Никога не можете да загубите мястото на дете, колкото и непослушни да сте; но можете да загубите общението. Ние сме отделени за послушание, както Христос се покорява. Послушанието е източникът на наслада и на общение с нашия Господ Исус Христос. Има много християни, които не знаят, че имат Отец; но Светият Дух, който живее в сърцата им, отваря очите им, и тогава те поглеждат нагоре и казват „Отче“, и продължават да познават сърцето на Отца.
Защо Божиите деца имат толкова много грижи? Защото, макар и да знаят, че имат Отец, те не познават Неговото сърце. Сега, аз казвам на тези, които имат грижи: „Човекът, който е най-зависим от Бога, е човекът, който е най-независим от човека.“ Ние нямаме грижи, защото познаваме любовта и сърцето на Отца; нямаме грижи, а безмълвна вяра в любовта на Отца.
Молитвата означава зависимост от Бога. Как крайностите се срещат в този стих:
„Не се безпокойте за нищо; но във всичко чрез молитва и молба с благодарност нека вашите прошения станат известни на Бога“ (Филипяни 4:6).
Не бихте могли да познавате сърцето на Отца и да имате грижи. Неговата любов не може да бъде повече, нито по-малко. О, вие имате Отец на небесата! Издигнете се до познанието за Него.
Всяко Божие дете може да казва всеки ден: „Знам, че моят Отец се грижи за мен, и аз съм един от Неговите любимци. Каквото и да стане, аз се връщам в обятията на моя Отец. Макар бурята да бушува и корабът да се люлее, аз лягам на палубата на кораба и спя, защото знам, че имам Отец на небесата.“ Ето как Христос отнема всички страхове и грижи от сърцата ни. Той премахва страховете, като ни прави Свои приятели, и премахва грижите, като ни показва любовта на Отца.
Трето, Господ насажда божествена надежда (ст. 3)
Има три неща, които Той произвежда в сърцето: чакане за Него, бдение за Него и работа за Него. Ако чакате за Него, как чакате? Като човека от стих 36? Той идва Сам (Йоан 14:2,3). Ако очаквате завръщането на Господа преди края на деня, вие имате личност пред сърцето си (1 Петрово 1:7,8); ако не, вие просто вярвате в доктрина в главата си и нямате реалност в сърцето си. Винаги Този, Който идва, е поставен пред нас, никога нещото, което ще се случи.
Чакате ли като тези от 1 Солунци 4:15 и Деяния 1:10? Те не чакаха събитие да се случи, а очакваха личност да дойде. Когато си лягаха, те Го очакваха преди слънцето отново да изгрее над света. Станахте ли тази сутрин, очаквайки второто пришествие на Христос преди нощта? Ако не, вие не чакате завръщането на Господа, вие просто вярвате в доктрина. Йоан 14 говори за Личността; не за мястото, а за Самия Него. Ние искаме повече от Христос. Не ме интересува колко имения ще има там, интересува ме само Личността. В 1 Петрово 1, когато говори за мястото, той казва: „Вие много се радвате“; но когато говори за Личността, това е „радост неизказана и пълна със слава.“ Никакви думи не могат да я опишат. Той се възнесе лично и ще дойде лично. Той идва. Не казвам, че идването е близо, но Личността, която идва, е близо.
В Откровение 22:7,12,16,20 виждаме четири пъти, че Той поставя Своята Личност пред християнина като Този, Когото очаква да чакаме. Това, което ви наблягам, възлюбени, е, че трябва да бъдем като хора, които чакат своя Господ лично, социално, търговски и църковно. Нашата свята и благословена привилегия е да ставаме и да си лягаме, очаквайки нашия Господ. Не знам нищо толкова вероятно да се случи тази нощ, колкото Самият Господ да слезе от небето. Това е благословената, близка, пречистваща и единствена надежда, поставена пред нас.
Може да вярвате в доктрина, но тя няма да повлияе на облеклото и практиката ви. Трябва да вярвате в Личност, за да докосне тя всички точки на компаса. Послушанието чака; но сърцето не е удовлетворено само от послушание, то иска да покаже привързаност към Христос чрез бдение (ст. 37). О, възлюбени, не само трябва да чакаме, но и трябва да бдим за Него! (ст. 42, 43). Мои братя и сестри, на стражевата кула ли сте? О, възлюбени, не бихте ли искали да сте първите, които ще видят ярката утринна звезда? Утринната звезда е за Църквата. Слънцето е това, което Израел чака (Малахия 4); но ние чакаме утринната звезда (Откровение 22). Звездата идва преди слънцето. Внимавайте да се пазите от зли пътища, за да не сте практически готови за Него при Неговото идване. О, нека не само послушно да Го чакаме, но и с любов да бдим за Него! (ст. 42,43.)
Сега имате дела, посветени дела и дела, докато Той дойде. Той не иска да седите със скръстени ръце и да казвате: „Аз чакам и бдя.“ Не сте като Павел, ако седите със грешници около вас и не се опитвате да ги доведете до Христос. Павел беше готов, когато можеше да намери слушатели, да им разкаже какво Господ е направил за него. Не всички можем да проповядваме, но всеки има своя собствена работа. Този, който ни обича, чака и бди за първата възможност да намери какво може да направи; и аз вярвам, че ако има сърце да прави, ще намерим нещо за правене без никакви затруднения. Ако седнете в нозете Му, облегнете се на ръката Му и положите главата си на гърдите Му, ще разберете какво Той иска да правите. Има млади новообърнати, които се нуждаят от утвърждаване и установяване в истината; има и други, на които трябва да се разкаже за Спасител. Всеки трябва да може да говори на тревожните. Кажете им къде и как сте получили спасение и къде и как те могат да го получат за себе си. Ако имате сърце за Христос, защото Той е отнел страховете ви, изгонил е грижите ви и е насадил божествена надежда в сърцето ви, тогава ще Го чакате послушно, ще бдите за Него с любов и ще работите за Него с преданост, докато Той дойде. Нека Бог да Го направи все по-скъпоценен за всеки от нас заради Неговото име!
