Тук, в този старозаветен пример, Маноа попита Господа. И той, и жена му разбраха от Ангела на Господа, че ще им се роди син и той ще бъде много специално дете. Всяко дете е специално в Божиите очи и е от съществено значение родителите да питат Господа как да възпитават децата си. Когато сме млади, често сме самоуверени и бавно приемаме съвети, а тези, които бързат да дават съвети, не винаги са мъдри в съветите си или в начина, по който ги дават. Едно е сигурно: съветът, който Бог дава, е нежен и любящ, не груб, но много ефективен и надежден. „Уповавай се на Господа с цялото си сърце и не се облягай на собствения си разум; във всичките си пътища признавай Него и Той ще изправи пътеките ти“ (Притчи 3:5–6).
При възпитанието на децата, както и в повечето неща, ние сме силно повлияни от културата, в която живеем. Какъв съвет може да бъде даден, който е надежден? Библията, Божието Слово, премоства всички култури и е надежден наръчник. Голямата опасност за християнските родители е да се поддадат на течението. Има много противоречиви гласове, всеки от които изисква внимание, но тихият, малък глас често не се чува. Апостол Павел предупреди: „Боя се, да не би някак, както змията измами Ева с хитростта си, така и вашите умове да бъдат покварени от простотата, която е в Христос“ (2 Кор. 11:3).
Никой от нас не би казал, че е достигнал високия Божи стандарт, но Неговият стандарт не се променя. Еталонът, Неговата отправна точка, е Христос, и Той не се променя! Това е ежедневното предизвикателство, пред което сме изправени: „Не че вече съм постигнал, или вече съм съвършен; но се стремя, за да постигна това, за което Христос Исус също ме е постигнал“ (Фил. 3:12).
