Дворовете на Йехова и пътят към тях
Псалм 84 разглежда блаженството от изкачването до дворовете на Йехова, но, във фигуративното алюзия към пътя натам, се отнася до пътя на сълзите, който Неговият народ е трябвало да извърви към своите благословения. Така той има пълна морална сила и е поучителен както за християни, така и за евреи. В Псалм 63 изгоненият народ копнееше за Самия Бог и намери, въпреки всичко, дори в сухата и жадна земя, сърцевина и тлъстина в Него. В този псалм радостите на Неговия дом заемат душата им, докато влизат в насладата от заветните благословения. Не че не се копнее за живия Бог; но това е в Неговите дворове. „Блажени са онези, които живеят в Твоя дом; те ще Те хвалят непрестанно.“ Доведени там, такова е благословението. Те няма да имат нищо друго освен да хвалят. Това е първата голяма тема на благословението. То е благословение, съвършено и пълно по своята същност. То е в края.
Но има път. „Блажен е онзи, чиято сила е в Йехова“ — в чието сърце са познатите пътища, водещи към дома. Това характеризира състоянието на душата — тяхната сила в Йехова, сърцето им в пътищата, водещи към Него. Този път на благословение е през изпитания; защото оттук идва нуждата от сила. И пътят е обичан и поет, какъвто и да е той, който води към Него. Те преминават през долината на сълзите — тя става кладенец за тях; защото чрез тези неща хората живеят, и във всички тези неща е животът на духа. Освен това, отгоре дъждът изпълва езерата в тази жадна земя. Те използват силата си, без съмнение. Тя е подложена на изпитание; но те я обновяват — вървят от сила към сила, докато всички се явят пред Бога в Сион. Те са молещ се народ. Зависимостта се упражнява с увереност в благодатта.
Помазаникът на Йехова, сега връзката между Него и Неговия народ
Заветното име тук отново е въведено — Йехова на силите — Бог на Яков. Той е щитът на Своя народ: те търсят Той да погледне на Своя помазаник. Това сега беше връзката между Йехова и Неговия народ, а не законът, който те бяха нарушили. Те се явяват пред Бога в Сион. Но това е мястото на царско избавление по благодат. Нито интересите на народа и помазаника могат сега да бъдат разделени. Тогава интересът на сърцето към вида благословение е сладко и силно изразен, и сумата от това, което е Йехова, което го прави такова, е заявена от сърце. Той е светлина, защита, дава благодат и слава и не отказва нищо добро на онези, които ходят праведно. Мисълта за това, което е Йехова, го кара да обобщи всичко в една съзнателна дума. „О, Йехова на силите, блажен е човекът, който се уповава на Теб.“
Пътят, отворен към Сион; царско избавление по благодат
Това е най-красиво завръщащо се възхваляване на Йехова, техния заветен Бог, със сърцето им, когато пътят, макар и през скръб, сега е отворен за тях към Неговото познато присъствие. Псалм 63 беше радост в Бога в пустинята, когато те нямаха нищо друго — истинският характер на едното, усилващ дълбочината и сладостта на благословението на другото. Това е радост в Него, когато са доведени или се изкачват, за да се насладят на Него сред това, което обгражда Неговото присъствие. Следващият псалм разглежда благословението на земята и избавения народ. В тези, които следват, ще намерим Самия Христос, доколкото е свързан с народа, все още с оглед на заветната връзка, съществуваща между Йехова и Неговия народ.
