Обхватът на краткото послание на Юда относно отстъпничеството на християнството
Посланието на Юда развива историята на отстъпничеството на християнството, от най-ранните елементи, които са се промъкнали в събранието, за да го покварят, до неговата присъда при явяването на нашия Господ, но като морално отстъпничество чрез превръщане на Божията благодат в разпуснатост. В Йоан те са излезли; тук те са се промъкнали, покварявайки. Това е много кратко послание, съдържащо наставления, представени с голяма краткост и с енергичната бързина на пророческия стил, но с огромна тежест и обширно значение. Злото, което се е промъкнало сред християните, няма да спре, докато не бъде унищожено от съд.
Отстъпници, които някога са били част от общността на изповядващите християни: вземането на светиите ги е оставило за съд като врагове
Вече отбелязахме тази разлика между посланието на Юда и второто на Петър, че Петър говори за грях, Юда за отстъпничество, отстъпването на събранието от първоначалното му състояние пред Бога. Отстъпването от светостта на вярата е предметът, който Юда разглежда. Той не говори за външно разделение. Той разглежда християните като група хора, изповядващи религия на земята и първоначално верни на това, което изповядват. Някои хора са се промъкнали сред тях незабелязано. Те са се хранили без страх на любовните празници на християните; и въпреки че Господ ще дойде, придружен от всички Свои светии (така че верните вече ще са били грабнати), все пак в съда тези хора все още се считат за същия клас — „да изобличи“, казва той, „всички нечестиви сред тях.“ Те наистина могат да бъдат в открито въстание в момента на съда, но те са били индивиди, които някога са били част от общността на християните; те са били наистина отстъпници, врагове, оставени назад. Когато се казва: „Това са тези, които се отделят“, това не означава открито от видимото събрание, защото той говори за тях като в средата му; но те се отделят, бидейки в него, като по-отлични от другите, като фарисеите сред евреите.
Юда ги посочва като намиращи се сред християните и представящи се като такива. Присъдата пада върху този клас хора; вземането на светиите ги е оставило за съд.
Божията вярност и грижа за Неговите светии: Юда се обръща към онези, които са останали
Юда започва, като заявява Божията вярност и характера на Неговата грижа за светиите, което отговаря на молитвата на Исус в Йоан 17. Те са били призовани, осветени от Бог Отец и запазени в Исус Христос. Щастливо свидетелство! което възвеличава Божията благодат. „Свети Отче“, каза нашият Господ, „пази ги“: и тези бяха осветени от Бог Отец и запазени в Исус Христос. Апостолът говори с оглед на изоставянето от мнозина на святата вяра; той се обръща към онези, които бяха запазени.
Необходимо увещание да се борим за вярата, която вече е покварена; отхвърляне на Христовата власт и злоупотреба с благодатта.
Той е възнамерявал да им пише за спасението, общо за всички християни; но е сметнал за необходимо да ги увещае да стоят твърдо, да се борят за вярата, веднъж дадена на светиите. Защото вече тази вяра е била покварена чрез отричането на правата на Христос да бъде Господ и Учител; и така също, като дават юздите на своеволието, те злоупотребяват с благодатта и я превръщат в принцип на разпуснатост. Това са двата елемента на злото, които инструментите на Сатана са въвели, отхвърлянето на властта на Христос (не Неговото име): и злоупотребата с благодатта, за да задоволят собствените си похоти. И в двата случая това е била човешката воля, която те са освободили от всичко, което я е обуздавало. Изразът „Господ Бог“ посочва този характер на Бога. „Господ“ тук не е думата, която обикновено се използва; това е деспот; тоест „господар“.
Божият съд над онези, които не ходят там, където Той ги е поставил.
След като посочи злото, което тайно се е промъкнало, посланието продължава да им показва, че Божият съд се изпълнява върху онези, които не ходят според положението, в което Бог първоначално ги е поставил.
Зли хора се промъкват: следва поквара
Злото не беше само това, че някои хора се бяха промъкнали сред тях — само по себе си огромно зло, защото действието на Светия Дух е възпрепятствано сред християните — но че, определено, цялото свидетелство пред Бога, съдът, който държеше това свидетелство, щеше да стане (както вече беше случаят с евреите) покварено до такава степен, че щеше да донесе върху себе си Божия съд. И то стана така покварено.
Два примера за морална поквара и нейния съд: Израел и ангелите, които не запазиха първоначалното си състояние
Това е великият принцип на падението на свидетелството, установено от Бога в света, чрез покварата на съда, който го съдържа и който носи неговото име. Посочвайки моралната поквара като характеризираща състоянието на изповядващите, Юда цитира, като примери за това падение и за неговия съд, случая с Израел, който падна в пустинята (с изключение на двама, Исус Навин и Халев), и този на ангелите, които, не запазили първоначалното си състояние, са запазени във вериги на мрак до съда на великия ден.
Содом и Гомор като вечно свидетелство на земята за техния съд
Този пример му подсказва друг случай, този на Содом и Гомор, който представя неморалността и покварата като причина за съд. Тяхното състояние е вечно свидетелство тук на земята за техния съд.
Развитие на плътската нечистота и презрение към властта: въздържанието на Михаил и призивът към Бога
Тези нечестиви хора, с името на християни, са само мечтатели; защото истината не е в тях. Двата принципа, които забелязахме, са развити в тях: плътска нечистота и презрение към властта. Последното се проявява във втора форма, а именно, свободата на езика, своеволието, което се проявява чрез злословене на властите. Докато, казва текстът, архангел Михаил не посмя да злослови дори срещу дявола, но с тежестта на този, който действа според Бога, се обърна към Божия съд.
Три вида зло и отчуждение от Бога
Юда след това обобщава трите вида или характера на злото и на отчуждението от Бога; първо, това на природата, противопоставянето на плътта на Божието свидетелство и Неговия истински народ, импулсът, който тази враждебност дава на волята на плътта; на второ място, църковното зло, преподаването на заблуда за награда, знаейки през цялото време, че това е против истината и против Божия народ; трето, открито противопоставяне, бунт, срещу Божията власт в Неговия истински Цар и Свещеник.
Характерът на отстъпниците: техният пророкуван край: непрекъсната система на зло от времето на апостолите до идването на Господа
По времето, когато Юда е писал своето послание, онези хора, които Сатана е въвел в църквата, за да задуши нейния духовен живот и да доведе до резултата, който Духът разглежда пророчески, са живеели сред светиите, участвали са в онези благочестиви празници, на които са се събирали в знак на своята братска любов. Те са били „петна“ в онези „празници на любовта“, хранейки се без страх в пасищата на верните. Светият Дух ги изобличава енергично. Те са били двойно мъртви, по природа и по своето отстъпничество; безплодни, носещи плодове, които загиват, като извън сезона; изкоренени; изливайки навсякъде своя срам; блуждаещи звезди, запазени за мрак. Отдавна Духът е обявил чрез устата на Енох съда, който ще бъде изпълнен върху тях. Това представя много важен аспект на даденото тук наставление; а именно, че това зло, което се е промъкнало сред християните, ще продължи и все още ще се намира, когато Господ се върне за съд. Той ще дойде с мириадите Си светии, за да изпълни съд върху всички нечестиви сред тях за техните беззаконни дела и техните нечестиви думи, които са говорили против Него. Ще има непрекъсната система на зло от времето на апостолите до идването на Господа. Това е тържествено свидетелство за това, което ще се случва сред християните.
Поддръжниците на разпуснатостта, идентифицирани с бунтовниците, които ще бъдат съдени; вече е дадено предупреждение относно тях
Съвсем забележително е да се види как вдъхновеният писател идентифицира поддръжниците на разпуснатостта с бунтовниците, които ще бъдат обект на съд в последния ден. Това е същият дух, същото дело на врага, макар и временно ограничено, което ще узрее за Божия съд. Уви за събранието! Това обаче е само универсалното развитие на човека. Само че, след като благодатта е разкрила напълно Бога и е освободила от закона, сега трябва да има или святост на сърцето и душата, и насладите на послушанието под съвършения закон на свободата, или разпуснатост и открито въстание. В това поговорката е вярна, че покварата на най-отличното е най-лошата от покварите. Трябва да добавим тук, че възхищението от хората, за да се извлече полза от тях, е друга характерна черта на тези отстъпници. Не към Бога гледат те.
Сега апостолите вече бяха предупредили светиите, че тези подигравачи ще дойдат, вървейки по своите собствени похоти, възвисявайки се, без да имат Духа, но бидейки в естествено състояние.
Практическо увещание за запазените да се изграждат в своята свята вяра и да се пазят в общение с Бога и в молитва
Следва практическо увещание за онези, които бяха запазени. Според енергията на духовния живот и силата на Божия Дух, те трябваше по благодат да се изграждат и да се пазят в общение с Бога. Вярата е за вярващия най-свята вяра; той я обича, защото е такава; тя го поставя във връзка и общение със Самия Бог. Това, което той трябва да прави в болезнените обстоятелства, за които говори апостолът (независимо от степента на тяхното развитие), е да се изгражда в тази най-свята вяра. Той култивира общение с Бога и се възползва чрез благодат от откровенията на Неговата любов. Християнинът има своя собствена сфера на мисъл, в която се крие от злото, което го заобикаля, и расте в познанието на Бога, от Когото нищо не може да го отдели. Неговата собствена част винаги е по-очевидна за него, колкото повече злото нараства. Неговото общение с Бога е в Светия Дух, в чиято сила той се моли, и Който е връзката между Бога и неговата душа; и неговите молитви са според интимността на тази връзка и са оживени от интелигентността и енергията на Божия Дух.
Краят на християнина: милост в присъствието на толкова много зло: онези, които са отклонени, да се различават от онези, които са зли и покварени
Така те се пазеха в съзнанието, общението и насладата от Божията любов. Те пребъдваха в Неговата любов, докато пребиваваха тук долу, но, като своя цел, те чакаха милостта на Господ Исус Христос за вечен живот. Всъщност, когато човек види какви са плодовете на човешкото сърце, той чувства, че трябва да бъде Неговата милост, която ни представя без петно пред Неговото лице в онзи ден за вечен живот с Бог на святост. Без съмнение това е Неговата неизменна вярност, но, в присъствието на толкова много зло, човек мисли по-скоро за милостта. Сравнете, при същите обстоятелства, какво казва Павел във 2 Тимотей 1:16. Милостта е тази, която е направила разликата между тези, които падат, и тези, които стоят (Изход 33:19). Трябва също така да правим разлика между тези, които са заблудени. Има някои, които са само отклонени от други, други, в които работят похотите на покварено сърце; и където виждаме последните, трябва да проявим омраза към всичко, което свидетелства за тази поквара, като нещо непоносимо.
Сатанинските хитрости: доверие в Бога, Който е способен да ни пази от падане и да ни представи без петно пред присъствието на Своята слава
Духът Божий в това послание не изтъква ефикасността на това изкупление. Той се занимава с хитрите замисли на врага, с неговите усилия да свърже действията на човешката воля с изповядването на Божията благодат и по този начин да доведе до покварата на събранието и падението на християните, като ги постави на пътя към отстъпничество и съд. Доверието е в Бога; към Него свещеният писател се обръща в края на своето послание, когато мисли за верните, на които е писал. На Него, казва той, Който е способен да ни пази от падане и да ни представи без петно пред присъствието на Своята слава с преголяма радост.
Силата, която може да ни пази: грехът никога не е извиним
Важно е да се наблюдава начинът, по който Божият Дух говори в посланията за сила, която може да ни пази от всяко падане и да ни прави безупречни; така че дори една мисъл за грях никога не е извинима. Не че плътта не е в нас, но че, когато Светият Дух действа в новия човек, никога не е необходимо плътта да действа или да влияе на живота ни (1 Солунци 5:22). Ние сме съединени с Исус: Той ни представлява пред Бога, Той е нашата праведност. Но в същото време Този, Който в Своето съвършенство е нашата праведност, е и нашият живот; така че Духът цели проявата на това същото съвършенство, практическо съвършенство, в ежедневния живот. Този, който казва „Аз пребъдвам в Него“, трябва да ходи, както Той е ходил. Господ също казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, Който е на небесата.“
Християнски напредък: възкръсналият Христос е краят и целта
Има напредък в това. Възкръсналият Христос е източникът на този живот в нас, който се издига отново към своя източник и който разглежда възкръсналия и прославен Христос, на Когото ще бъдем съобразени в слава, като своя край и цел (Филипяни 3). Но ефектът от това е, че нямаме друга цел: „едно нещо правя“. Така, независимо от степента на реализация, мотивът винаги е съвършен. Плътта изобщо не влиза като мотив и в този смисъл ние сме безупречни.
Нашият живот, свързан с крайния резултат от безупречно състояние пред Бога: цялата слава и господство, приписани на Този, Който може да постигне това
Тогава Духът — тъй като Христос, Който е нашата праведност, е нашият живот — свързва нашия живот с крайния резултат от безупречно състояние пред Бога. Съвестта знае по благодат, че абсолютната съвършенство е наша, защото Христос е нашата праведност; но душата, която се радва на това пред Бога, е съзнателна за съюз с Него и търси реализацията на това съвършенство според силата на Духа, чрез Когото ние сме така съединени с Главата. На Този, Който може да постигне това, запазвайки ни от всякакъв вид падение, нашето послание приписва цялата слава и господство през всички векове.
Какво е особено поразително в Посланието
Особено поразително в посланието на Юда е, че той проследява покварата на събранието от промъкването на някои незабелязано до неговия окончателен съд, показвайки същевременно, че тя не е спряна, а преминава през различните си фази до онзи ден.
