Значението на едното тяло
„Има едно тяло и един Дух, както и вие бяхте призовани в една надежда на вашето призвание; един Господ, една вяра, едно кръщение; един Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички вас“ (Ефесяни 4:4-6).
„Защото както тялото е едно и има много членове, но всички членове на това едно тяло, макар и много, са едно тяло, така е и Христос… Сега вие сте тялото на Христос и членове поотделно“ (1 Коринтяни 12:12, 27).
Божието Слово казва,
„Има едно тяло“ (Ефесяни 4:4),
не две или три – само едно. Това „едно тяло“ е тялото на Христос (Ефесяни 1:23). Тоест, всеки истински християнин е за Христос това, което кракът, ръката и т.н. на човек е за този човек (1 Коринтяни 12:12, 27). Никъде в Писанието не намираме идеята за различни деноминации или друго тяло. Единственото, което се намира там, е едното тяло на Христос, образувано от „един Дух“ на Бога.
Връзката на всички истински християни е тази на съчленове на едното тяло на Христос – божествена връзка, влязла при обръщането чрез кръщението на Духа и завършена в славата на небето, за която е предназначена Църквата.
Християните, приемащи всяка друга връзка освен тази един с друг, асоцииращи се на всеки друг принцип, следователно са сектантски. Те образуват друга връзка, различна от тази, която Бог е образувал, чрез която Той свързва всички Свои деца заедно.
Но членовете на това едно тяло са разпръснати по цялата земя. Те не могат да се съберат на едно място. Затова те се събират на всяко удобно за живеещите там място. Може да има „двама или трима“, или двеста или хиляда. Христос, Спасителят и Глава на Църквата, се е заклел да присъства сред събраните по този начин (Матей 18:20). Той е техният център на събиране, както Ковчегът от древността е бил центърът на събиране на Израел.
Той е и привлекателният Обект на всичките им сърца – всеки се радва на присъствието, чрез вяра, на Господ Исус. Тези местни църкви или събрания са точно като хората, които ги съставляват:
„едно тяло в Христос и поотделно членове един на друг“ (Римляни 12:5).
Ако нови обърнати бъдат приети на едно място, те се приемат там от името на цялата Божия вселенска Църква и така се въвеждат в нейното общение – нейното общение, а не нейното членство – защото те вече са били направени членове чрез кръщението на Светия Дух.
Ако някой се премести на място, където е непознат, писмо за препоръка му дава пълен достъп до всички привилегии навсякъде. Ако някой върви в зло и е под дисциплина на едно място, той е под дисциплина в цялата вселенска Църква, докато не се покае.
Всички тези местни събрания са, за своята доктрина и практика, преди всичко отговорни пред Господа, точно както
„Христос е глава на Църквата“ (Ефесяни 5:23).
Ако някое от тях изпадне в зло учение или практика, Той може да ги посети със съд, както в 1 Коринтяни 11:26-32. Той може дори да отнеме светилника му изцяло, както е заплашено в Откровение 2:5.
Те също са отговорни един пред друг, защото всички са
„поотделно членове един на друг“ (Римляни 12:5).
Никое местно събрание не може да действа само за себе си. Неговите действия засягат всички останали, обвързват всички останали и правят всички останали отговорни с него. Затова то трябва, когато бъде попитано, да бъде напълно отворено за разследване, тъй като е отговорно пред всички останали. Тази отговорност поражда здравословна грижа във всичко, което се прави на всяко място.
Но някой може да каже,
„Всичко това е много вярно и здраво учение, и в съгласие с цялото Писание. Но християнството е пълно с разделения и партии, които не са подчинени една на друга, които изобилстват от хора, които по никакъв начин не са подчинени на Писанието или на Господа.“
Какво тогава ще правите? Ходете отделно от тях и чрез библейско учение и благочестив труд, по начина на апостолите, образувайте общение на принципа на цялата Божия Църква, за да практикувате сред себе си това, което цялата Църква трябва да практикува.
Може да е малко и слабо и да предизвиква опозиция и презрение, както в дните на Ездра и Неемия, когато те строяха отново върху старите основи; но това ще угоди на Бога. Самият опит ще Му угоди. Той ще благослови верния труд; и когато Господ се върне, Той ще покаже, че всеки „жив камък“, който е бил поставен върху старите основи, е бил поставен на място на специално благословение – благословение за вечността.
— П. Й. Л.
