Господ беше дал последен изпит на Саул, след като той беше проявил непокорство няколко пъти. За съжаление, Саул напълно се провали (1 Цар. 15). Все пак Бог му позволи да продължи да царува, през което време Той призова Самуил да помаже Давид насаме, като цар по Божието сърце (1 Цар. 16). Отличен с послушание и любов към Бога, младият Давид се изправи срещу великана Голиат (1 Цар. 17), невероятна победа! Но след това цар Саул започна да го преследва и Давид избяга в Рама (19:18), за да посети Самуил, който го беше помазал.
Давид скоро влезе в Божието училище, за да научи много важни уроци през тези години на преследване (1 Цар. 18–21), и мнозина се присъединиха към него. След като Саул причини смъртта на 85 свещеници, оцелелият син на първосвещеника, Авиатар, избяга от сцената, за да се присъедини към Давид, когото Саул също преследваше (22:20–23). В допълнение към Книгите на Самуил и Царете за историята на Израел, Летописите я описват от гледна точка на Божията благодат.
Давид беше публично помазан в Хеврон (което означава „сдружение“ или „общение“), който беше построен седем години преди Зоан в Египет (Числа 13:22). Зоан представлява мъдростта на света, докато Божията мъдрост да има компания от синове за Себе Си предхожда всеки план, който светът предлага. Хеврон беше правилното място за Давид да бъде помазан за цар и за царството да бъде прехвърлено от Саул на него (1 Лет. 12:23–40). Това прехвърляне включваше всички израелски племена, напълно отдадени. Юда, племето на Давид, беше първо (ст. 24), заедно със Симеон от същата територия (ст. 25), последвани от Леви (ст. 26–28) и Вениамин, племето на Саул (ст. 29). Всички бяха за новия цар.
