"Наметката, която оставих в Троада у Карп, когато дойдеш, донеси я със себе си, и книгите, но особено пергаментите" (2 Тимотей 4:13). Павел е бил в затвора, скоро щял да загуби живота си по подбуда на римския император Нерон. Но в затвора той моли Тимотей да донесе със себе си книги и пергаменти. Това е една много интересна сцена. Ето един велик човек, изпълнен с Божия Дух, с живот на плодотворност почти несравним в историята на човечеството. Скоро той ще напусне този свят и ще отиде да бъде с Христос. Но в килията си той копнее за нещо, което Тимотей може да донесе: книги и пергаменти.
Не можем да знаем със сигурност какви са били тези книги и пергаменти. Те, разбира се, може да са били Писанията на Стария Завет. Имаме предвид, че Писанията на Новия Завет едва започват да съществуват по това време като сборник от книги. Те със сигурност все още не са били събрани във формата на завършен Нов Завет. Така че по всяка вероятност тези книги и пергаменти са включвали Писанията на Стария Завет. Но Павел е бил плодовит читател и неуморим студент. Вероятно сред тези книги и пергаменти е имало и други книги, може би коментари на Писанието или дори светски книги, написани от гръцки писатели от езическия свят. Ще знаете, че на два или три пъти Павел разкрива своята запознатост с езическата гръцка литература. Той очевидно не е презирал гръцката литература. В този момент можем да зададем въпрос към нашия текст. Ако Павел е искал да му бъде донесена Библията на Стария Завет, моят въпрос би бил: "Защо му е била нужна?" Той е имал добра памет. Изучавал е Писанията от детството си и изглежда е можел да цитира голяма част или дори целия Стар Завет наизуст. Някои хора са постигнали нещо подобно.
Защо тогава ще му трябват Писанията, ако ги е съхранявал в собствения си ум?
От друга страна, ако не е искал Библията на Стария Завет, а други книги, някой може да попита: "Защо ще ги иска?" В края на краищата, той е бил толкова близо до смъртта и до славата. Скоро ще види лицето на своя Спасител и ще получи своите безсмъртни почести от Христос. Едва ли бихте си помислили, че такъв човек би се интересувал да чете нещо друго освен божествена, духовна и вдъхновена литература.
Но каквото и да е искал, и каквото и да му е трябвало, той е поискал тези книги да дойдат. Така че сме изправени пред въпроса: Защо?
Три причини за молбата на Павел
Нека предложа три причини. Първо, бих предположил, че ако един човек е читател, той винаги е читател. И затворническата килия за читателя става дом далеч от дома, когато има книги. Малък рафт с познати книги е като малък куп познати приятели. Как апостолът в затвора в Рим би се зарадвал да види тези стари "спътници" до себе си!
И тогава, като втора причина, няма значение колко напреднал е един християнин в знание, благодат, мъдрост и опит; в този живот той все още не е достигнал съвършенство. Апостолът винаги се е стремял към това съвършенство, което е била неговата желана цел. Дори когато сянката на вечността падала върху него, той е бил загрижен, че последните му дни трябва да бъдат и дни на учене и дни на прогрес. Очевидно е имало още неща, които е трябвало да научи, и той е бил достатъчно смирен, за да покаже готовността си да се учи от книги.
Нека ви предложа трета причина. Бих предположил, че апостолът включва тези думи заради Тимотей, сякаш за да каже на Тимотей: "Ти трябва да бъдеш читател, Тимотей. Ти поемаш работата, която аз оставям." Технически, Тимотей не е имал пълно, божествено вдъхновение, както апостолите. Всеки път, когато апостолите отваряли устата си официално да проповядват, това, което казвали, е било безпогрешно, предавайки самото Божие Слово. Но Тимотей не е имал този дар. Неговата работа е била консолидацията на Христовите църкви и е било от съществено значение сред другите отговорности, които Тимотей е трябвало да поеме, да чете най-добрите книги.
Християнинът като доживотен читател
Така че не мисля, че е пресилено да ви кажа, че доктрината от тези думи със сигурност е следната: Един християнин, мъж или жена, трябва да бъде читател през целия си живот. Ние трябва да бъдем читатели до смъртния си ден. Нито една книга не е дори отдалечено сравнима с Библията. Затова е най-важно, когато говорим за книги, първо да кажем нещо за начина, по който да четем Библията с най-голяма полза. Когато четем Божието Слово, вярвам, че трябва да се опитваме да го запомняме и да се опитваме да го научаваме често наизуст. Не можем да познаваме Библията прекалено добре. Ние не знаем нищо в сравнение с някои от нашите духовни предшественици във вярата.
Сигурно сте чували за валденсите. Те са били евангелистите от Средновековието. Живели са в Северна Италия в отдалечени и недостъпни долини и хълмове. Поддържали са Божието Слово в неговата цялост и чистота в продължение на векове.
Техните служители е трябвало да научат Новия Завет наизуст, преди да влязат в служение, и често са знаели и Псалмите. Ние познаваме Библията си толкова малко в сравнение с тях. Валденсите са вдъхновение за нас да изучаваме Библията си.
Не е достатъчно само да я четем. Трябва да я попиваме, докато, подобно на Джон Бънян, самата ни кръв не стане „библейска“ и умът на Христос не изпълни цялата ни представа за всичко. Оценявайте всичко според тази книга. Това е начинът, по който трябва да използваме Библията. След това трябва да четете Библията, за да консолидирате своята теология. Това, което липсва на много читатели на Библията днес по света, е, че те не са разбрали теологията на Библията, а това е неизчислима загуба. Каква е теологията на Библията? Тя е дестилацията на всички нейни учения. Поставете Библията в тигела, загрейте я, дестилирайте я до нейната същност и това, което ще получите, е това, което светът е свикнал да нарича „фундаментализъм“ или „диспенсационализъм“. Теологията на Библията е система на благодат. Трябва да видим това и да го консолидираме все повече и повече в умовете си. Може би има едно нещо, което бихме могли да изнесем на християните по целия свят. След вечерните събрания за проповядване в Господния ден или молитвените събрания през седмицата бихме могли да се съберем в един или друг дом на събранието за известно време, за да говорим за Божието Слово. Някой може да задава въпроси, а други да предлагат отговори; и тогава други ще бъдат привлечени да говорят от собствения си опит за неща, свързани с текста на Писанието, който се обсъжда.
Ум и сърце във вярата
Бог не ни е създал безразсъдни. Започваме с ума, обновения ум на решителния християнин. Истинската вяра започва с ума, и това е толкова прекрасно в онези, които са ни наставлявали в истините на възстановените истини. Те са започнали с ума. Те се обръщат към ума. Те дават фактически, пропозиционални наставления на интелекта на вярващия човек.
Но нашите учители се обръщаха и към сърцето. Умът е първото нещо, но не единственото. Това, в което вярваме, трябва да влияе на нашите емоции, и това е, в което те вярваха: реалността на вярата в сърцето. Стойността на другите книги
Някои от тези книги са най-добрите книги, които светът някога е виждал. Едва ли някой език в света е имал такива книги като английския език. Днес, ако отидете в страни, които са повлияни от евангелието, първото нещо, което тези други страни трябва да направят, е да прочетат нашия език. В Корея днес и в други страни християните учат нашия език, защото искат достъп до книгите! Какво необикновено нещо! Млади хора се събират да четат пуританите. Но виждате, моята гледна точка е следната:
Ти и аз не е нужно да учим английски език. Имаме го; родени сме с него. Това е нашият майчин език. Срам за теб и мен, ако, имайки езика и имайки книгите и имайки средствата да ги получим, не се изпълним с божествено знание. Чрез четенето на Божието Слово и най-добрите книги, ароматът на небето трябва да се усеща от другите в нашите сърца и домове.
