Мислите на Давид за Бога са ярки в описанието си. Нямаше нищо по-твърдо или по-надеждно за Давид от неговия Бог. Бог не е една от многото скали, нито е в неговия топ пет списък на защити. Давид можеше да каже: „Само Той е моята канара“ и „Той е моята защита“. Твърде често разчитаме на Бога, но само за някои неща; обръщаме се към Бога в определени ситуации, но не във всички от тях. Човек не може точно и вярно да заяви: „Няма да бъда разклатен“, ако дори една унция от нашето доверие е в нещо или някой друг освен Бога. Единственият наистина надежден е Бог.
Давид не беше единственият, който се доверяваше на Бога, когато имаше въпроси. Йоан Кръстител получи изключителна чест да подготви пътя на Господа и го направи с усърдие и вярност, но когато беше затворен, дори той трябваше да потуши някои съмнения, като изпрати ученици при Господ Исус, за да му зададат някои въпроси (Мат. 11:3). След като отговори на запитванията на Йоан, Исус започна да казва на множествата относно Йоан: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика, разклащана от вятъра?“ (Мат. 11:7).
Този Божий служител имаше репутация на непоколебим и твърд, но за щастие неговата увереност не беше в него самия, а в Бога, на когото служеше; така че когато възникнаха въпроси, Той също не погледна навътре, а се обърна към Божия Син за отговори.
Разбира се, Бог не става по-достоен за доверие с течение на времето – Той остава същият – но нашето доверие в Него расте, докато научаваме повече за това кой е Той и за Неговите благодатни пътища.
„Винаги съм поставял Господа пред себе си; защото Той е от дясната ми страна, няма да бъда разклатен“ (Пс. 16:8).
