Господ Исус, вечният Син на Бога, се смири и стана Човек. Той зае най-ниското място. Той беше послушен до смърт, дори смърт на кръст. Какво ли е било това за Господа! Какво ли е било за Господа, когато Юда го предаде с целувка! Какво ли е било за Него войници да плюят в лицето Му, да бъде бичуван от тях и да стане обект на грубите им подигравки и презрение!
Още повече, как ли Му е повлияло да трябва да носи нашите грехове, да бъде направен грях за нас и след това да бъде съден от свят Бог, който не може да толерира никакъв грях! При тези обстоятелства Той беше заобиколен от света в различните му аспекти, обект на неговите подигравки и презрение, с пълната сила на злото, което се нахвърляше върху Него. Чуйте Го да вика в Псалмите, търсейки милост и не намирайки такава, викайки към Бога: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил?“ В тези същите моменти, докато страдаше неописуемо в послушание на Бога, Той съвършено разкри Бога, прославяйки Бога до крайност.
Божията праведност беше видяна, когато Той порази Своя Син, налагайки Му присъда, когато Той носеше моите грехове. Божията святост беше видяна, когато Господ извика: „Защо си Ме изоставил?“ Още по-велико, там беше славно разкрито, че „Бог е любов“! Там виждаме Бог, който даваше Своя Единороден Син на смърт; да, Бог, който лично съдеше Своя Син, за да спаси виновни изгубени грешници от тази присъда! Никога Бог не е гледал на Своя Син с по-голямо удоволствие, отколкото през тези същите моменти, когато Той трябваше да скрие лицето Си от Него, защото Той носеше моята присъда. Какво ли е било за Бога да изостави Своя Син, когато Той висеше сам на кръста, заобиколен от Своите врагове, и когато Бог привидно трябваше да застане на страната на Своите врагове!
