Благословението е богословски термин, използван за описание на кратко призоваване за божествена помощ, благословение и напътствие. Традиционно се чете в края на християнска среща или „служба“, преди хората да си тръгнат. В Новия завет има няколко благословения; те обикновено се срещат към края на послание или в края на раздел от послание (Рим. 15:13; Гал. 6:18; Еф. 6:23–24; 1 Сол. 5:23–24; Евр. 13:20–21; и много други). Благословения се срещат дори в Стария завет. Най-известното е в Числа 6:24–26. Всъщност, това е може би най-„известното“ благословение в цялата Библия, обичано както от евреи, така и от християни.
Нашият стих днес се намира в самото заключение на писмото на Павел до християните в Коринт – това е прекрасно благословение. Никога не пропускайте пасаж от Писанието, колкото и маловажен да го смятате! Библейските благословения не са просто религиозни, богословски формули, а са богати и пълни с дълбоко християнско откровение.
Павел е бил дълбоко загрижен за състоянието на коринтянското събрание. Те не са липсвали дарби, но тяхното морално състояние е било плачевно. Дълбоко е натъжило Павел, че е трябвало да им пише по начина, по който го е направил в първото си послание, но е имало покаяние. Така, във второто си писмо, той отваря сърцето си в поток от благодарствени емоции, завършвайки с това благословение. Не можем ли да се поучим от това? Когато е имало провал в местно събрание или когато нашите братя съгрешават, радваме ли се „просто да се отървем от тях“? Или се радваме на всеки знак на покаяние? Очевидно Павел е правил това; неговото благословение е било искрено желание за тях. Нека това отношение бъде и наше!
