В глава 14 Авраам току-що беше постигнал две големи победи. Първо, той спаси Лот, а след това устоя на изкушението на царя на Содом. Той успя да направи и двете, като разчиташе на своя Бог и се наслаждаваше на ресурсите, предоставени от Мелхиседек, цар на Салим, който е образ на Господ Исус.
След тези неща Господното слово се явява на Аврам, подготвяйки го за други видове конфликти. Ще има повече вътрешни борби. Често след големи победи врагът атакува чрез съмнения, страхове и несигурност. Но виждаме в нашия стих как Господ насърчава Аврам чрез Своето слово, казвайки: „Не бой се… Аз съм твоят щит, твоята изключително голяма награда.“ Господ искаше Аврам да разчита на Него, а не на победите и не на собствените си способности. Аврам току-що беше отказал дарове от царя на Содом, който е образ на владетеля на този свят. Вярата, която побеждава страха, е вяра, която разчита на Божието Слово! Господното слово идва в този момент и казва: „Не бой се.“ Това е първият път, когато тези думи са изречени в Писанието, но те се повтарят отново и отново!
Божието лекарство за нашия страх е да ни напомни кой е Той: „Аз съм твоят щит, твоята изключително голяма награда!“ Той е великият „АЗ СЪМ“ и Той е достатъчен, за да задоволи всяка наша нужда и да угаси всяко съмнение! Той също така увери Аврам, че Той е неговият щит за защита и неговата изключително голяма награда за осигуряване! Като щит Той е способен да угаси всички огнени стрели на съмнение и страх, които идват към нас! Осигуряването, с което Той иска да бъдем заети, е Самият Той; Той е нашата изключително голяма награда! Приятелю, какво друго ти трябва? Той е способен!
