В тези думи имаме божествената причина за книгата Притчи. Бог би спасил всички, които се вслушват в записаното там, от сърцераздирателните преживявания и безцелните скитания на човека, който е бил избран да ги напише.
Има два начина да научим за празнотата на света и характера на греха. Единият, и далеч най-разпространеният начин, е да вървим по трънливия път всеки сам за себе си. Да направим това означава да вкусим горчивината на отдалечаването от Бога. Единственият правилен начин е да научим всичко в Негово присъствие, приемайки Неговото слово относно това. Умореното сърце на Соломон никога не трябва да бъде участ на Божието дете, което насочва стъпките си в истината.
Човешките сборници с мъдрост са само мисли на хора като нас. В мъдростта на Библията имаме, както навсякъде другаде в Писанието, самите дихания на Божия Дух. Това е удивителна благодат: да мислим, че Този, Който е изговорил светове в съществуване, Който е извършил изкуплението, Който в крайна сметка ще донесе ново небе и нова земя, в които обитава праведност; че Той, високият и възвишен, Който обитава вечността, би се навел в благодат, за да даде наставления за детайлите от живота на Своите създания тук долу – това е причина за поклонение и възхищение завинаги. Какво значение има всичко, което правя, ако Бог, Който ме е създал и изкупил, не смята за под Своето внимание да ме наставлява относно моето поведение в семейството, моето място в обществото и моите методи в бизнеса. Ако действам в съответствие с книгата Притчи, аз ще „постъпвам мъдро по съвършен път“ (Пс. 101:2) във всяка връзка в живота.
