Народът възстановяваше храма в Йерусалим. Те се бяха върнали от плен отдавна, но след като положиха основите на храма, бяха обезсърчени от съпротивата. В продължение на почти двадесет години работата им спря, докато Бог не използва Агей и Захария, за да ги подтикне.
В този момент в Захария 7, хората бяха духовно събудени и сега зададоха този добър въпрос за деня на траур през петия месец. Те бяха добавили това спазване към календара си, след като храмът беше разрушен от вавилонските армии през този месец (Ер. 52:12). Самият въпрос беше ясен и очакваше отговор „да/не“. Но Господ отговори много различно! Чрез Захария Той каза: „Когато постехте и скърбяхте през петия и седмия месец през тези седемдесет години, наистина ли постехте за Мен – за Мен? Когато ядете и когато пиете, не ядете ли и не пиете ли за себе си?“ (Зах. 7:5–6).
Вместо да отговори „Да“ или „Не“, Господ отговори: „Защо?“ Той насочи прожектора не към техните действия, а към техните мотиви. Те постеха, но това беше само традиция, която имаше малко общо с Божията чест. Колко често и ние позволяваме нашите практики да станат просто традиции, а не актове на поклонение или служение!
Господ нито осъди, нито похвали самия пост. Вместо това, Той ги помоли да обмислят не само своя пост, но дори и своето нормално, ежедневно ядене и пиене. Би било добре да постят – но само ако дните им на пост и дните им на ядене бъдат изживени с благоговение към Него! Чуваме същото увещание в наши дни: „И така, дали ядете, дали пиете, или каквото и да правите, правете всичко за Божия слава“ (1 Кор. 10:31).
