Апостол Павел е бил в стресови ситуации, както се вижда и в други части на тази книга: „Защото не желаем да не знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че бяхме обременени прекомерно, повече от силите ни, така че се отчаяхме дори за живота си. Да, ние сами в себе си имахме присъдата на смъртта“ (2 Кор. 1:8–9). Въпреки външните опасности, Павел не отпада духом и не се обезсърчава. Вместо това той вижда себе си идентифициран в свидетелство с победоносен Христос: „Но благодарение на Бога, Който винаги ни води в триумф в Христос и чрез нас разпространява благоуханието на Своето познание на всяко място“ (2 Кор. 2:14). Чрез поведението и проповядването на Павел, сладко благоухание на Христос се издигаше към Бога. Павел, който наричаше себе си главния от грешниците, стана най-големият съд, който Бог издигна за излъчването на Божията слава в лицето на Исус Христос (2 Кор. 4:6). Само Бог може да доведе до такава промяна в живота на всеки.
Сега, това, което Бог направи в Павел, Той прави и във всеки един от нас, които сме повярвали. Бог, чрез Своя Дух, пише Христос върху сърцата ни: „Вие сте Христово писмо… написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не на каменни плочи, а на плочи… на сърцето“ (2 Кор. 3:3). Законът не можеше да направи това. Законът беше написан на каменни плочи и изразяваше това, което Бог праведно изискваше от човека. Той можеше само да каже на човека какво трябва да прави, но Законът не можеше да го промени, нито да му даде сила.
Християнинът е този, който е получил нов живот в Христос и нова природа, която се наслаждава на това, което е от Бога. Светият Дух сега обитава във вярващия и заема сърцето с Христос, където Той сега седи в присъствието на Бога. Докато гледаме славата на Господа, настъпва преобразяване, което ни променя в подобието на Христос.
