Павел пише на Тит, че „Божията благодат, която носи спасение, се е явила на всички хора“. Благословена истина, разкрита ни при първото идване на Христос! Това беше извършено за нас в миналото. За настоящето тази благодат ни учи, че трябва да отхвърлим безбожието и да живеем праведно и трезво и по този начин да „украсим“, или разкрасим, учението за Божията благодат. Въпреки това, посланието на християнството не свършва с първото идване на Христос или с нашето настоящо положение в света.
Бъдещето: На Тит му беше напомнено за светлата перспектива и славното бъдеще на християнина. Второто пришествие ни е представено тук в двете си съставни части: (1) Грабването и (2) видимото славно явяване. Каква блажена надежда! Господ Исус може да дойде за нас във всеки момент, без никакъв знак или събитие. Няма събитие между Христос и християнина (1 Сол. 4:15–17). Той ще дойде за нас. Но благословено да е Неговото име, след това ние също ще се явим с Него (Кол. 3:4; Откр. 19:14). Когато Той дойде за нас, само Божиите деца ще Го видят и ние ще се радваме; при Неговото явяване обаче „всяко око ще Го види“ и светът ще скърби (Откр. 1:7).
Чудесно е да се види как Павел можеше да вземе големите подробности на християнската вяра и да даде панорамна гледка на целия й обхват и мащаб в няколко кратки изречения. Той сбито заявява какво се е случило, какво се случва и какво предстои да се случи.
Трябва да сме благодарни за този синопсис на великите истини на вярата – благословение за ранните светии, които не са имали завършени копия на Библията, и за нас, които имаме!
