Малко неща препоръчват Ирод на нашето внимание. Той беше своеволен и неморален. И все пак, тъй като Ирод уважаваше Йоан като праведен и свят човек, поне знаеше достатъчно, за да го защити от убийствения гняв на Иродиада. Не е напълно ясно какво се е случило, когато той, „като го слушаше, вършеше много неща“. Някои смятат, че разговорите са обърквали Ирод; други смятат, че са започнали да го променят. Във всеки случай, изглежда, той е правил всичко възможно да слуша Йоан често, защото „го слушаше с удоволствие“.
И все пак, въпреки навика на Ирод да прекарва време с Йоан, той нямаше истински вътрешен отговор. Естествените импулси надделяха над повърхностния му интерес към дискусиите, въпреки че темите сигурно са били духовни. По време на рождения си пир Ирод беше обзет от удоволствие (ст. 22). Танцът на доведената му дъщеря толкова го зарадва и развълнува, че той прибързано ѝ предложи всичко, което пожелае, до половината от царството си. Когато тя поиска главата на Йоан Кръстител, Ирод можеше да откаже това. Все пак той все още имаше власт! Но гордостта му не позволи. Обещанието му беше дадено публично пред главните служители и Ирод не искаше да изглежда зле, като промени решението си (ст. 26). Желанието на момичето беше изпълнено и Иродиада получи своето желание. И все пак Ирод знаеше, че сам е отговорен за смъртта на Йоан (ст. 16). Волята на Ирод защити Йоан за известно време, но удоволствието и гордостта надделяха над волята му и го накараха да съгреши още повече.
Никой от нас не може да взема праведни решения въз основа на такива импулси. Те са силни сили, които ще преодолеят едно просто сантиментално привързване към християнството. Трябва да притежаваме и да се наслаждаваме на истинска връзка със Самия Христос, като Йоан, който беше казал: „Той трябва да расте, а аз да намалявам“ (Йоан 3:30).
