Хората мразеха Господ Исус. Всъщност Той каза, цитирайки Псалм 69: „Онези, които Ме мразят без причина, са повече от космите на главата Ми“ (ст. 4). Пророк Исая писа: „Той е презрян и отхвърлен от хората“ (Исая 53:3). В Назарет Исус предупреди юдеите, че Божията благодат няма да бъде ограничена само до тях, но ще бъде разширена и до езичниците. Това ги изпълни с гняв и те „станаха и Го изхвърлиха от града; и Го заведоха до върха на хълма, на който беше построен техният град, за да Го хвърлят от скалата“ (Лука 4:29). Те щяха да Го убият, ако Той не беше използвал Своята божествена сила, за да „мине през средата им“ и да си отиде.
Когато дойде времето да умре, те Го арестуваха, завързаха Му очите, биха Го и Го помолиха да каже кой Го е ударил. Той премина през подигравателен процес; обвиниха Го в богохулство; доведоха лъжливи свидетели срещу Него. Те Го бичуваха и поставиха венец от тръни на челото Му, сложиха тръстика в ръката Му и Му се подиграваха: „Здравейте, Царю на юдеите! Тогава Го заплюха и взеха тръстиката и Го удариха по главата“ (Мат. 27:29–30). Когато направиха всичко това, те Го заведоха на мястото на черепа и Го разпънаха. Седнали, те Го подиграваха да слезе от кръста, ако е Божият Син.
Как отговори Той на такова несправедливо отношение? „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Петър обобщава: „Който, когато беше хулен, не отвръщаше с хула; когато страдаше, не заплашваше, но се предаде на Този, Който съди праведно“ (1 Пет. 2:23–25). Нека Бог ни даде благодат да прощаваме и да оставяме нашите болки и наранявания в Неговите ръце!
