Щастлив е онзи, който може да се издигне от най-дълбоките дълбини на човешкото нещастие, до Бога и Неговите неизчерпаеми ресурси! Вярата знае, че Бог е напълно способен да отговори на всяка човешка нужда, човешка слабост, човешки провал и човешки грях. Бог е над всичко, отвъд всичко, под всичко; и сърцето, което Го разбира, е издигнато над всички изпитания и трудности по пътя.
Няма състояние, в което християнинът да се намира, в което да не може да разчита на Бога. Смазан ли е под натиска на изпитания от външни обстоятелства? Нека приложи Божията всемогъща сила върху тези неща. Сърцето потиснато ли е от бремето на лична немощ? Наистина тежко бреме! Нека черпи от неизчерпаемите извори на Божествено състрадание и милост. Душата изпълнена ли е с ужас от чувството за грях и вина? Нека прибегне до безграничната Божия благодат и безкрайно скъпоценната кръв на Христос. С една дума, каквото и да е бремето, изпитанието, скръбта или нуждата, Бог е повече от достатъчен за всичко, и е задача на вярата да Го използва. „Давид се насърчи в Господа, своя Бог“, когато всичко наоколо беше мрачно и потискащо.
Дано познаем истинското блаженство на това. Да имаме работа с Бога е покой за душата, и щастие, и сила. Да откъснем сърцата си от себе си и от нещата, които ни заобикалят, и да се издигнем нагоре в святото спокойствие на Божественото присъствие, дава утеха и утешение отвъд това, което човек може да изрече. Целта на Сатана винаги е да попречи на това. Той би ни накарал да направим настоящите неща граница на хоризонта на душата ни; той би се опитал да ни обгради с гъст, тъмен, непроницаем облак, така че да не можем да разпознаем лицето на нашия Отец и ръката на нашия Отец в нашите обстоятелства.
Но вярата пронизва облака и се издига нагоре към Бога; тя не гледа на видимите неща, а на невидимите: тя издържа, като вижда Този, Който е невидим.
