Матей, което означава „дар от Йехова“, първата книга на Новия завет, е написана от еврейска гледна точка и запазва възхитителна приемственост със Стария завет. Тя представя Господ Исус Христос като дългоочаквания Месия на Израел, като техен Цар. Затова Неговото родословие е проследено до Давид и Авраам. Това родословие е на Йосиф. Следователно то установява официалното право на Христос върху престола на Давид.
Матей е единствената книга от Писанието, която използва фразата „царството небесно“. Това ни показва, че докато е бил под Мойсеевия закон, властта на царството на Йехова е била поверена на евреите. Затова Йерусалим е бил негов щаб. Но поради пълния провал на Израел, Бог отменя това и Неговото царство сега ще има своя щаб на небето. Той някога е говорил на земята сред евреите; сега Той говори от небето. Поради тази причина Матей често говори за Божието царство като „царството небесно“. Това Евангелие отбелязва най-поразителна и пълна промяна в диспенсационните пътища на Бога; защото Христос, истинският Цар, е дошъл и се е върнал на небето.
В съответствие с това, трябва да очакваме Матей да настоява за пълно подчинение и покорство на суверенната власт на Господ Исус, не на закона, а на Един, по-висш от закона. „Вземете Моя ярем върху себе си и се научете от Мен.“ Затова акцентът е върху делата – дела на вяра, разбира се – защото властта е голямата тема на Матей, а не благодатта, както в Лука. Колко добре би било, ако такива уроци се вкоренят дълбоко в сърцата ни.
