Животът на нашия Господ Исус Христос, Който дойде не да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина (Марк 10:45), беше живот на доброволно послушание и страдание в своите външни обстоятелства. Но Неговата радост от общението с Отца Му постоянно Го поддържаше и подготвяше за дейността на всеки ден. „Той ме събужда сутрин по сутрин, събужда ухото Ми да слуша като учен… Близо е Този, Който ме оправдава; кой ще се бори с Мене?“ (Исая 50:4, 8). Марк 1:35 показва как се е случило това: „И сутринта, като стана много преди разсъмване, Той излезе и отиде на усамотено място; и там се молеше.“
Когато, в началото на Своето публично служение, с цялото смирение, Той беше кръстен сред каещи се грешници, които изповядваха греховете си, небесата се отвориха над Него и Светият Дух слезе върху Него като гълъб. Отец проговори от небето, свидетелствайки за Своето удоволствие от Своя възлюбен Син, чийто цял живот на земята беше без никаква следа от грях, свят, безвреден, неосквернен, отделен от грешниците. При Неговото преображение, Бог Отец отново открито Го почете в присъствието на трима от Неговите ученици. Те биха почели Моисей и Илия – велики Божии мъже – също толкова, колкото и Исус; но Бог ги отведе и подчерта кой е Исус и да Го слушат.
Нека вземем това присърце! Нека живеем смирено, да ходим с Бога, да се покоряваме на Неговото Слово, да се опитваме да Му угодим. Каквито и да са нашите обстоятелства, това ще ни донесе истинско удоволствие и ще донесе на Бога истинска радост. Той и ние ще се радваме, когато Той ни възнагради в онзи скорошен ден!
