Долината Бака, означаваща „плач“, е място на скръб и унижение, но и на благословение. За Павел това беше трън в плътта, нещо, което го правеше презрян в служението му към галатяните. Беше наистина смиряващо и предизвика от него трикратно повтаряща се молитва. Но когато чу Господ да казва: „Достатъчна ти е Моята благодат“, той вече не молеше за премахването му. Не, той по-скоро се хвалеше със своята немощ, за да може да се познае силата на Христос. Това беше мястото на благословение за Павел: той го намери за извор. Долината Бака се превърна в място на неизказана интимност и близост с Бога. За някои от нас тази долина може да е загубата на това, което е най-близко до сърцата ни, или осуетяването на волята, или нещо, което ще ни смири; но това е място на благословение. Получаваме много повече освежение от болезнените, отколкото от приятните неща. Долината Бака е превърната в извор. За кое от приятните си неща можете да кажете, че го превръщате в извор? Освежението и благословението идват от това, което ни е наранило, смирило ни е, изпразнило ни е от себе си! Това е Божият начин да ни покаже какъв е Той; и така, като ни превежда през долината Бака, Той я превръща в извор.
Така че четем в 1 Солунци 5:18: „За всичко благодарете.“ Как да стане това? Благодари ли Павел за тръна, самото нещо, което той предполагаше, че ще попречи на неговата полезност? Не докато гледаше самото нещо; само когато погледът му беше фиксиран върху сърцето и ръката, които го бяха направили. Има много неща сами по себе си, за които не можем да благодарим: скъсването на връвта, най-близка до сърцето, или разкъсването на това, към което са насочени нашите привързаности. Трябва да видим любовта, която го е наредила, и ръката, която го е определила; и тогава можем да благодарим.
