Удивително е, че първата група мъже, които се присъединиха към Давид, бяха от собственото племе на цар Саул – Вениамин. Те рискуваха живота си, защото Саул жестоко преследваше Давид. Очевидно Давид приветства тези мъже. Той ги обучи да станат негови „могъщи мъже“ и „помощници във войната“, тъй като те осъзнаха, че Саул не само преследва Давид, но и се бори срещу Бога. Изборът, който тези мъже направиха – Саул или Давид – е нещо, пред което всички вярващи се изправят по един или друг начин. Всяко поколение е изправено пред предизвикателството да се идентифицира с Господ Исус, докато Неговият земен народ все още Го отхвърля. Мнозина в християнската професия вървят с това, което е популярно, но в действителност е против Бога.
Заставайки на страната на Давид, който беше избран от Бога, воините от Вениамин напуснаха своя популярен водач, цар Саул. От човешка гледна точка те бяха „губещи“, защото се отказаха от много привилегии, почетна позиция и благосклонност, за да се идентифицират с „отхвърлен“. И все пак, дори някои от собствените роднини на Саул се дистанцираха от него поради неговото закоравяване, когато преминаха да служат на Давид. Тези мъже имаха забележителни умения. Въоръжени с лъкове, използвайки и двете си ръце, за да хвърлят камъни и да стрелят със стрели, те се биеха както от къси, така и от дълги разстояния. Един от тях стана могъщ мъж сред тридесетте и получи позиция над тях поради своите способности. Като истински победители, те се идентифицираха с отхвърления Давид – благословен тип на Господ Исус! Те имаха голяма вяра и бяха лоялни към Давид, защото го обичаха, въпреки че Саул го преследваше (срв. Евр. 13:12–13).
