Авел е убит и Сит е роден. Той нарича сина си Енос, което означава „слаб“ или „смъртен“ човек. Осъзнаването на собствената им слабост и зависимост кара вярващите да се молят: „Тогава хората започнаха да призовават името на Йехова“ (Бит. 4:26). Историята на потомците на Каин, от друга страна, е съвсем различна – гордостта и самоувереността доминират света. Те строят градове за себе си и увеличават притежанията си, без да търсят Божията воля (ст. 17–22).
Всички сме в опасност да направим живота си възможно най-приятен в света, където Божият Син стана беден и нямаше къде да положи глава (Мат. 8:20). Могат ли тези неща да бъдат съвместими? В днешно време, преди да се усетите, само с няколко клика можете да похарчите много пари за онлайн пазаруване, за да купите атрактивни неща, които улесняват живота. Наистина ли отделяте време да проверите дали това може да е Божията воля? Колко лесно ни се случва! Ние не търсим Божията воля и просто приемаме начина на живот на света. Дори признаваме ли това? „Не се съобразявайте с този свят“ (Рим. 12:2); това е гореща тема в нашите бързо променящи се консуматорски времена!
След 4000 години човешка история, Божият Син дойде на земята, за да живее, или да се засели, сред човечеството (Йоан 1:14). Докато всеки отиваше в дома си, Той отиде на Елеонския хълм (Йоан 8:1). Там небесният Странник прекара много нощи, докато през деня Той предано служеше на хората. Да натрупва собственост в този свят беше далеч от Неговото намерение. Напротив, Той живя много скромен живот, но винаги беше доволен, защото имаше Бог за Свое наследство (Пс. 16:6).
При нахранването на 4000 души, Господ благодари както за седемте хляба, така и за няколкото малки риби, които Му бяха донесени (Марк 8:6–7). Въпреки че даде щедро по благодат, така че имаше изобилие, Той същевременно внимаваше нищо да не се изгуби и помоли учениците Си да съберат останалите остатъци (Йоан 6:12)!
