В Осия 12:3 ни е казано, че Яков се е борил със Самия Бог. Неговият тайнствен противник е бил Ангелът на Господа. В известен смисъл Яков се е борил с Бога от момента, в който слънцето е залязло при бягството му към Падан Арам (28:11). Той е надхитрил брат си, измамил е баща си и през изминалите двадесет години е намерил достоен противник на хитрите си схеми в лицето на тъста си Лаван. Сега той трескаво се опитвал да умилостиви Исав с купища дарове. Яков се борил цяла нощ; всъщност, трябвало е разместена тазобедрена става, за да спре най-накрая! Същото докосване, което е осакатило бедрото му, е възстановило вярата му (срв. 2 Кор. 10:3–5; Евр. 12:11–13). Той не е пуснал Ангела, докато не е получил благословение. Яков е преминал от борба с Бога към прилепване към Бога; от борба със собствени сили към предаване в сълзи и молби (Осия 12:3–4).
„Как ти е името?“ попитал Ангелът. Последния път, когато Яков е отговорил на този въпрос, той е излъгал, казвайки, че е Исав (Бит. 27:18–19). „Хващачът на пети“ е бил хванат! Изпразнен от себе си и от увереност в собствената си хитрост, той признал, че е Яков, изместникът. Но благословението включвало промяна на името. Ангелът му казал, че отсега нататък ще се нарича Израил, „защото си се борил с Бога и с човеци, и си надвил“ (32:28). Яков надвил в поражение; той спечелил, като загубил, и станал силен в слабост (2 Кор. 12:9–10). Вместо да се бори срещу Бога, той вече бил Израил, което означава „Божият борец“.
Когато преминал река Явок след срещата си, слънцето изгряло над него (Бит. 32:31). Той започвал нова глава в живота си, след като най-накрая научил, че „сърцето на човека крои пътя му, но Господ оправя стъпките му“ (Пр. 16:9). Не само мускулът на бедрото му се свил, но и собственото му его и воля. Преживяването му си струвало куцането!
