Това е третият и последен път, когато Никодим Фарисеят се появява в Евангелието от Йоан. Първия път той посети Господа вечерта и беше събуден за духовната си нужда (3:2). Следващия път, когато чуваме за него, той изповяда Христос пред своите фарисейски връстници (7:50).
В днешния текст намираме Никодим при Христовия кръст. Трогателно е да се мисли, че докато много от учениците бяха избягали, когато Христос беше арестуван – и един дори Го беше отрекъл – ние намираме Никодим там, до Христос. Той вероятно си спомни думите на Господа за змията в пустинята и че Човешкият Син ще бъде издигнат. Подобно на предците си в пустинята, Никодим погледна и „живя“ (Числа 21:9).
Никодим и неговият колега от съвета, Йосиф от Ариматея, не бяха съгласни с гласуването за смъртта на Христос, както бяха направили техните колеги (Лука 23:51). И Йосиф, и Никодим бяха Христови ученици, но повече или по-малко „тайно, поради страх от юдеите“ (Йоан 19:38). Най-дълбоките агонии на Христос като носител на греха започнаха по обяд, „шестия час“ (Матей 27:45); но дори когато мрак покриваше земята, Никодим беше на пълна дневна светлина. Йосиф смело беше поискал от Пилат тялото на Господа и двамата с любов подготвиха тялото Му според еврейския обичай. Казано е, че можем да видим три етапа в пътуването на Никодим към светлината: нощта на Никодим (Йоан 3); зората на Никодим (Йоан 7); и пладнето на Никодим (Йоан 19). Повече не чуваме за Никодим. Като член на Синедриона, той вече беше стар на години и скоро щеше да напусне този свят. Какъв прекрасен край за този, който беше дошъл при Исус „нощем“, сега в небесната светлина.
