Посланието към Колосяни, което означава „чудовищни неща“, има много общо с Ефесяни. Въпреки това, то не представя светиите като седящи на небесни места, а по-скоро ги разглежда като все още вървящи през пустинен свят. И все пак провизията за пътуването е небесна и благословената пълнота на тази провизия в личността на Христос е красиво показана. „Защото в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството“ (2:9).
Във връзка с тази пълнота, думата „цялата“ постоянно се използва. Това е било необходимо за предупреждение на колосяните срещу опасностите на философията от една страна, и на религиозния мистицизъм от друга. Първата се обръща само към интелекта; другата обижда интелекта; въпреки че често се срещат любопитно смесени, наистина чудовищно с две противоречащи си глави. Превъзходното главенство на Христос е благословеният отговор на това.
Христос е видян като Глава на цялото творение, а също и като Глава на тялото, Църквата. Той ще примири всички неща на земята и на небето, но сега е примирил всички вярващи. Той е осигурил служението както на евангелието, така и на Църквата чрез апостол Павел. Във всичко това има двойна провизия: тази към света и тази за Неговите светии. Подхранваща небесна храна се намира в тази книга. Такава храна ще ни предпази от злото, дори в най-изтънчените му форми.
