Като отделен от този настоящ зъл свят, Бог казва на Авраам: „Ще те направя велик народ“ и „Ще те благословя и ще направя името ти велико.“ Хората от този свят се стремят да си направят велико име; те казват: „Нека си направим име“ (Битие 11:4). Но Бог казва на отделените: „Ще те благословя и ще направя името ти велико.“
Тенденцията на нашите естествени сърца винаги е да се стремим да си направим име, и плътта ще се възползва от всичко, дори от Божиите неща, за да се възвиси. Тази тенденция се наблюдаваше дори сред учениците на Господ, когато имаха спор кой от тях трябва да бъде смятан за най-голям. Разпръсването на човека във Вавилон и разделенията на християнството, както и всеки спор сред Божия народ, могат да бъдат проследени до този един корен: суетата на плътта, която се стреми да се възвеличи.
Смиреният ум на Господ Исус беше да направи Себе Си без репутация. „Затова и Бог Го възвиси високо и Му даде името, което е над всяко име“ (Филипяни 2:9). Бог направи Неговото име велико, и на този, който има Неговия смирен ум и Го следва извън лагера в отговор на призива, Бог казва: „Ще направя името ти велико.“ Бог може да направи много по-велико име за вярващия в Своя свят на слава, отколкото ние можем да си направим в този настоящ зъл свят.
Ако бъде честно изповядано, ще се установи, че истинският мотив за мнозина, оставащи в погрешна позиция „вътре в лагера“, е тайното желание да бъдат велики; и така те се свиват от пътя на неизвестността, който води извън религиозния свят на деня. Не можем ли да видим в Писанието, както и в ежедневния опит, че онези, които са били духовно велики сред Божия народ, винаги са били отделени хора; хора, които са отговорили на Божия призив.
