Сигурен съм, че всеки, който чете това, е преминал през трудни времена от един или друг тип. Изпитанията идват при всички нас – никой не е изключен! Целта на изпитанията, които идват в живота, е да произведат нещо в нас. Павел споменава, че тези изпитания и скърби произвеждат постоянство, характер и надежда. След това добавя, че надеждата не разочарова. Какво прекрасно напомняне за целта на изпитанията! Те са, за да ни насочат обратно към надеждата, която имаме в Христос. Петър говори за живата надежда, която имаме като последователи на Христос; след това споменава, че могат да дойдат изпитания и защо, казвайки: „ако е необходимо, сте били наскърбени от различни изпитания, за да може истинността на вашата вяра, която е много по-скъпоценна от златото, което загива, макар и да е изпитана с огън, да се намери за похвала, чест и слава при откровението на Исус Христос“ (1 Петър 1:6–7).
Изпитанията са допуснати в живота ни, за да можем да се държим за това, което е напред, а не за това, което е зад нас. Това е надеждата, която имаме като тези, чиито сърца са били изпълнени с Божията любов чрез Светия Дух. Той не само ни преобразява в образа на Господ Исус чрез нашите изпитания, но и ни напомня, че този свят не е нашият дом и ние очакваме да видим нашия Спасител лице в лице! „И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както и Той е чист“ (1 Йоан 3:3).
