1 И по всичката земя беше един език и един глас. 2 И когато тръгнаха от изток, намериха поле в земята Сенаар; и населиха се там. 3 И рекоха си един на други: Елате, да направим кирпичи и да ги изпечем в огън. И употребиха кирпичите вместо камене, а смолата употребиха вместо кал. 4 И рекоха: Елате, да си съградим град и стълп на който върхът да стига до небето; и да си придобием име, за да се не разсеем по лицето на всичката земя. 5 А Господ слезе да види града и стълпа който градяха человеческите синове. 6 И рече Господ: Ето един народ, и всички имат един език, и начнаха да правят това: и сега не ще може да им се възбрани всичко което са намислили да направят. 7 Елате, да слезем, и да смесим там езика им, щото единият да не разумява езика на другия. 8 И разся ги Господ от там по лицето на всичката земя; и престанаха да зидат града. 9 За това се нарече името му Вавилон (смешение); защото там смеси Господ езика на всичката земя, и от там ги разся Господ по лицето на всичката земя. 10 Това е родословието Симово: Сим беше на сто години когато роди Арфаксада, две години след потопа: 11 и живя Сим откак роди Арфаксада петстотин лета, и роди синове и дъщери. 12 И Арфаксад живя тридесет и пет лета, и роди Сала; 13 и живя Арфаксад откак роди Сала четиристотин и три лета, и роди синове и дъщери. 14 И Сала живя тридесет лета, и роди Евера; 15 и живя Сала откак роди Евера четиристотин и три лета, и роди синове и дъщери. 16 И живя Евер тридесет и четири лета, и роди Фалека; 17 и живя Евер откак роди Фалека четиристотин и тридесет лета, и роди синове и дъщери. 18 и живя Фалек тридесет лета, и роди Рагава; 19 и живя Фалек откак роди Рагава двесте и девет лета, и роди синове и дъщери. 20 И живя Рагав тридесет и две лета, и роди Серуха; 21 и живя Рагав откак роди Серуха двесте и седем лета, и роди синове и дъщери. 22 И живя Серух тридесет лета, и роди Нахора; 23 и живя Серух откак роди Нахора двесте лета, и роди синове и дъщери. 24 И живя Нахор двадесет и девет лета, и роди Тара; 25 и живя Нахор откак роди Тара сто и деветнадесет лета, и роди синове и дъщери. 26 И живя Тара седемдесет лета, и роди Аврама, Нахора, и Арана. 27 И това е родословието на Тара: Тара роди Аврама, Нахора, и Арана; и Аран роди Лота. 28 И умря Аран преди Тара отца си в земята в която се роди, в Ур Халдейски. 29 И взеха си Аврам и Нахор жени: името на Аврамовата жена бе Сара; а името на Нахоровата жена Мелха, дъщеря на Арана, отца на Мелха и отца на Иесха. 30 А Сара беше бездеткиня, нямаше чадо. 31 И взе Тара Аврама сина си, и Лота, Арановия син, внука си, и Сара снаха си, жената на сина си Аврама; и излязоха наедно из Ур Халдейски да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха до Харан, и населиха се там. 32 И станаха дните на Тара двесте и пет лета; и умря Тара в Харан.
3 Понеже знаеше Исус че Отец му е дал всичко на ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, 4 става от вечерята и слага си дрехите, и взе престилка та се препаса. 5 После нале вода в омивалницата, и начна да омива нозете на учениците и да ги отрива с престилката с която бе препасан. 6 И тъй, идва при Симона Петра; а той му казва: Господи, ти ли ще ми омиеш нозете? 7 Отговори Исус и рече му: Това което аз правя ти сега не знаеш, но изпосле ще разумееш. 8 Казва му Петър: Няма да омиеш ти моите нозе до века. Отговори му Исус: Ако те не омия, нямаш дял с мене. 9 Казва му Симон Петър: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата: 10 Казва му Исус: Омитият няма потреба освен нозете си да омие, но е всичкий чист; и вие сте чисти, но не всинца. 11 Защото знаеше предателят си; за това рече: Не сте всинца вие чисти. 12 А като оми нозете им и си взе дрехите, седна пак и рече им: Знаете ли що ви сторих?
11 Отговори Исус: Не би имал ти никаква власт над мене ако не бе ти дадено от горе; за това който ме предава на тебе има по-голям грях.
Битие 11 · Йоан 13:3–12 · Йоан 19:11 · BG1871
След като Бог съди света чрез потопа, Той започна отначало с Ной и неговото семейство. Но отново хората се провалиха. Вместо да се подчиняват на своя Създател, доверявайки се, че Той иска само най-доброто за тях, те се опитаха да достигнат небето със собствени усилия при Вавилонската кула. Тяхната гордост дори ги доведе дотам, че искаха да си направят име и да контролират населението на земята независимо от Бога (виж Битие 11).
Не е ли това типично и за нашето време? Хората се стремят да запазят контрола сами, вместо да го предадат на Бога. Каква е ситуацията в живота ви?
Какво беше отношението на Исус, когато живееше тук на земята? Сред Своите ученици Той беше Слугата, който им изми краката (Йоан 13:3–12; срв. Лука 22:27). Той не търсеше Своя собствена слава тук, а търсеше славата на Този, Който Го беше изпратил (Йоан 8:50). Вместо да иска да контролира всичко Сам, Той предаде ръководството на живота Си на Божия Дух и се направи зависим от това, което Неговият Отец Му съобщаваше. Почивайки си в знанието, че Бог държи юздите, Той каза на Пилат: „Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не ти беше дадена отгоре.“
