Деяния 27 разказва за корабокрушението, което изхвърля Павел и още 275 души на остров Малта. Там те прекарват три месеца, очаквайки подходящо време за плаване; и тук, в Деяния 28, пътуването до Рим трябва да продължи с друг кораб.
Както беше обичайно, този кораб имаше носова фигура – изваяно изображение на носа и вероятно също на кърмата на кораба. То служеше както за украшение, така и за израз на религиозна преданост. „Близнаците“, Кастор и Полукс, бяха гръцки божества, за които се вярваше, че са отговорни за благоприятни ветрове, спокойни морета и добри условия за плаване. Тъй като родното пристанище на кораба беше Александрия, Египет, крепост на гръцката култура още от основаването на града от Александър Велики, такъв символ не беше необичаен.
Но какво трябваше да направи Павел? Всички останали се качваха на кораб, който с външния си вид обявяваше вяра в тези фалшиви богове. Трябваше ли Павел да откаже? Трябваше ли да отхвърли годността на кораба за плаване, защото е построен за идолопоклонник? Трябваше ли да изисква друг съд, защото Близнаците противоречаха на вярата му? Такива въпроси изглежда не са тревожили Павел. За него корабът е бил просто средство за транспорт, а присъствието му на борда нямало нищо общо с произхода на неговата конструкция.
Ще има много такива случаи за вярващия в невярващ свят. Докато се нуждаем от проницателност (срв. 1 Кор. 10:27–30), не е нужно да се тревожим от тези неща. Можем ли да работим за вулгарен човек, да купуваме храна от грешна жена или да се возим на автобус, управляван от атеист? Можем. Дори дните от седмицата и месеците от годината са кръстени на различни фалшиви божества! Но нито едно от тези неща не е оскверняващо само по себе си. Вместо това, ние плаваме през невярващ свят, носейки светлината на Христос в тъмнината.
