Книгите на Ездра, Неемия и на пророците Агей, Захария и Малахия проследяват историята на остатъка от земния народ на Бог, който се завръща от плен във Вавилон, за да възстанови храма, а по-късно и градската стена. Книгата Естир показва вярната грижа на Бог за Неговия народ, който не се завръща, а остава в земите, където е бил отведен. Бог открито се идентифицира с първите, но Той работи зад кулисите за другите, като не позволява нито Неговото име, нито каквото и да е споменаване на молитва да бъде споменато в тази книга. Но Той винаги ще прославя името Си.
Мъдрият проповедник в Еклесиаст ни казва, че няма нищо ново под слънцето. Ние все още живеем във времената на езичниците днес, така че не бива да се изненадваме да видим проблемите в Персийската империя в тази книга все още с нас днес: пиянство, неморалност, убийства, гордост, политическа корупция, антисемитизъм и други. Хората не вземат Бог предвид; въпреки това, Той работи по чудни начини, за да осъществи Своята цел да избави и благослови Своя народ! При по-внимателно разглеждане, тази книга също така рисува пророческа картина на неща, които предстоят.
Асуир, персийският цар в Естир, исторически е Ксеркс. Шестмесечният пир в глава 1 се е състоял, докато той е събирал силите си от 127-те провинции на своята огромна империя, за да се подготви да нахлуе в Гърция, за да отмъсти за катастрофалната загуба на баща си Дарий там. Нека не бъдем като този цар, който пренебрегва да вземе предвид Бог и Неговата воля, докато правим плановете си. По-скоро: „Предай пътя си на Господа, уповавай Му се и Той ще го извърши“ (Пс. 37:5).
