Нашият ум, или по-скоро нашето мислене, се оформя от това, с което се занимаваме всеки ден – за добро или за лошо. Нещата, които чуваме, виждаме или мислим, влияят на нашето вътрешно отношение, дори ако не винаги сме наясно с това. Това важи за светската музика и филми, наред с други неща, както и за много интернет сайтове и форми на социални медии, които често – без да забелязваме – ни инжектират със светския начин на мислене.
Когато вместо това четем Божието слово и се занимаваме с неща, които имат вечна стойност, нашето мислене се обновява и оформя по положителен начин. Можем да сравним това с ежедневния прием на храна. Бог е създал хората като зависими същества, които не могат да живеят без храна. Точно както нашият външен човек се нуждае от нещо за ядене всеки ден, така и нашият вътрешен човек се нуждае от духовна храна всеки ден. Колко лесно е да забравим това в ежедневието! Господ Исус нарече Себе Си Хляб на живота и призова Своите ученици да се хранят с Него (Йоан 6:54–56). Но какво означава това за нас на практика? Как се прави това? Да ядеш нещо означава да го усвоиш. За да „усвоим“ Господ Исус, трябва да се занимаваме с Него, например като изучаваме Неговия живот в четирите евангелски разказа.
Но не трябва да се ограничаваме само до Евангелията. Посланията също ни показват много слави на Божия Син, върху които трябва да размишляваме. Например, можем да се занимаваме с титлите, които Му се дават там. Какво означават тези титли? Какво е мястото, където Той е в момента? Какво прави Той там сега в слава? Когато имаме Неговата личност пред очите си по този начин, Светият Дух прави нещо прекрасно в нас: Той ни преобразява все повече и повече в образа на нашия Господ!
