Четем за четирима братя на Господ Исус – синове на Йосиф и Мария – но разпознаваме само две от имената. Мнозина смятат, че Яков и Юда, които са били инструментите, които Бог е използвал, за да напише посланията, носещи техните имена, са двама от братята, споменати в горепосочените стихове. Какво се е случило с другите, не знаем. Това е урок за нас. От това научаваме, че не нашето семейно наследство или семейни привилегии ни квалифицират или ни дават права за връзката ни с Господа. Яков и Юда са се смятали само за слуги на Бога и Господ Исус, и така се идентифицират в посланията, които носят техните имена.
Трябва да помним, че не ние, а Бог е дал на всеки това, което Той знае, че е необходимо и най-добро. И е добре за нас да признаем, че само поради Божията благодат сме това, което сме. Той е Този, Който е поверил Своите неща в нашите ръце. Няма място за нас да се хвалим или оплакваме, а просто да работим вярно, служейки Му, знаейки, че можем да правим всичко само чрез Христос, Който ни укрепва, и помнейки, че един ден ще се явим пред съдийския престол на Христос, за да дадем сметка за себе си пред Бога, за да получим нещата, извършени в тялото, според това, което сме направили.
Нека постоянно си напомняме думите към колосяните: „Каквото и да правите на слово или на дело, вършете всичко в името на Господ Исус, като благодарите на Бога Отца чрез Него“ (3:17).
