В 1 Петрово 2:11 апостол Петър насочва „чудната светлина“ на Бога (ст. 9–10) към ежедневието на светите и царски свещеници, до които пише, обръщайки се към тях като „пришълци и странници“. Те, разбира се, бяха пришълци в земите на своето разпръскване, както ни каза първият стих на Посланието, но тук не се намеква за това. Всеки християнин е пришълец и странник и не бива да се изненадваме от това, тъй като по самия факт, че сме въведени в толкова близка и почетна връзка с Бога, трябва да има съответно откъсване от света. Светът е изцяло антагонистичен към Бога и не можем да държим и с двете едновременно. Трябва да е едното или другото. За нас това е връзка и общение с Бога, а оттам и пребиваване и странстване в света. Самият свят започна с Каин, който беше „беглец и скитник“ (Битие 4:12). Можем да обобщим въпроса така:
Беглец е човек, който е избягал от дома си. Скитник е човек, който няма дом. Пришълец е човек, който отсъства от дома си. Странник е човек, който е на път към дома си.
Действителното присъствие на Бога е истинският дом на нашите души и ние сме откъснати от световната система, за да бъдем пришълци в нея, макар и оставени в нея за известно време, за да показваме превъзходствата на Бога. Все пак не се скитаме безцелно, защото сме и странници, а това означава, че имаме цел пред себе си, фиксирана точка на съдбата, към която вървим.
