Животът на Давид е картина на надежда! Той беше последният от осем сина и, изглежда, често пренебрегван по някакъв начин. Но докато беше още доста млад, пророк Самуил дойде да помаже това младо овчарче за бъдещ цар (1 Цар. 16:13). Докато всички около Давид виждаха само младо овчарче, Бог виждаше цар! Но ни се напомня в 1 Царства 16:7: „Защото Господ не гледа както човек гледа: човек гледа на външния вид, но Господ гледа на сърцето.“ Бог търсеше човек по Своето сърце и го намери в Давид (Деяния 13:22). Но това не означаваше, че животът на Давид беше безпроблемен – всъщност точно обратното. Но докато проследяваме живота на Давид през Писанията, научаваме къде е полагал доверието си; неговата надежда беше в Господа.
Първото място, където научаваме това, е когато Голиат се противопостави на Божия народ. Всички бяха сковани от страх! Цар Саул и всичките му мъже се страхуваха да се изправят срещу този деветфутов великан! Но Давид пристига на бойната линия и пита: „Кой е този необрязан филистимец, че да предизвиква армиите на живия Бог?“ (1 Цар. 17:26). Когато е предизвикан от собствените си братя, Давид отговаря: „Няма ли причина?“ (ст. 29 НКЖВ). И когато се изправя срещу самия великан, Давид заявява: „Аз идвам при теб в името на Господа на силите“ (ст. 45).
Надеждата на Давид беше в Господа и Господ му даде победа! Тази жива надежда в жив Бог беляза живота на Давид и може да бележи всеки един от нашите животи! Без значение колко плашеща може да е ситуацията, не позволявайте на страха да царува, а се надявайте на Господа. Само Той е вашата скала и вашето спасение, вашата крепост; не се разклащайте! Надявайте се на Бога днес и се наслаждавайте на победата в Христос!
