Винаги, когато християните общуват, ще има разногласия. Както е казано, ако двама души са в една стая, може да има три мнения. Важно е обаче да се прави разлика между съществени въпроси на истината и по-маловажни въпроси на предпочитанията. Цитираните по-горе стихове се отнасят до две разногласия, които апостол Павел е имал с други добре известни вярващи.
В първия случай Петър свободно общуваше в Антиохия с еврейски и езически християни; но по-късно, „страхувайки се от онези, които бяха от обрязването“, той спря да яде с езичниците (Гал. 2:12). Може би това беше умишлено разделение или по-скоро несъзнателна промяна в поведението; но така или иначе, действията на Петър бяха толкова очевидни, че други, включително Варнава, започнаха да правят същото. Това беше сериозно! Павел обвини Петър, че противоречи на „истината на евангелието“ (ст. 14), коригирайки го с твърд библейски укор.
Във втория случай, загрижеността на Павел за коринтяните го подтикна да призове Аполос да ги посети. Аполос не беше непознат за Коринт. По време на първото си пътуване там, „той много помогна на онези, които бяха повярвали чрез благодат“ (Деяния 18:27–19:1); и много вярващи там все още го ценеха високо (1 Кор. 1:12, 3:6). Павел беше сигурен, че Аполос трябва да отиде там, за да ги напътства по-нататък – но Аполос беше напълно нежелаещ да го направи.
Добре е да помним, че не всички разногласия включват зло. Някои засягат съществени доктрини за Личността и делото на Христос и трябва да бъдат разгледани. В други случаи трябва да помним, че слугата на Господа е отговорен пред своя Учител и дори някой като Павел не трябва да подменя тази власт.
