7 И в първия ден на седмицата, когато бяха събрани учениците за преломяването на хляба, Павел, понеже щеше на сутринта да тръгне, разговаряше се с тях; и простря словото до среднощ. 8 И горяха свещи много в горницата дето бяха събрани.
1 Подражатели бивайте на мене както и аз на Христа. 2 И захвалям ви, братие, че във всичко ме помните, и държите преданията както ви ги предадох. 3 Искам пак да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът; глава пък на Христа е Бог. 4 Всеки мъж кога се моли, или кога пророчествува, ако има главата си покрита, засрамва главата си. 5 А всяка жена която се моли или пророчествува с непокрита глава засрамва главата си; защото е все еднакво като да е с бръсната глава. 6 Защото жена ако се не покрива, нека остриже и космите си. Но ако е срамотно на жена да си стриже космите или да си бръсне главата, то нека се покрива. 7 Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава Божия; а жената е слава на мъжа. 8 Защото мъжът не е от жената, но жената от мъжа; 9 понеже не бе създаден мъжът за жената, но жената за мъжа. 10 За това жената е длъжна заради ангелите да има на главата си белег на власт. 11 Ни мъж обаче без жена, нито жена без мъж бива в Господа; 12 защото както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога. 13 Сами в себе си съдете: Прилично ли е на жена да се моли Богу гологлава? 14 А не учи ли ви и самото естество че мъж ако оставя косата си да расте то е безчестие нему? 15 Но жена ако оставя косата си да расте то е ней за слава; защото косата е дадена ней намясто покривало. 16 Но ако се яви някой да е препирлив, ние такъв обичай нямаме, нито църквите Божии. 17 И това като ви заръчвам, не ви захвалям че се събирате, не за по-добро, но за по-лошо. 18 Защото първо, кога се събирате в църква слушам че ставали раздори помежду ви; и по нещо вярвам; 19 защото нуждно е да има и разделения между вас за да се явят достойните из помежду ви. 20 И тъй, събирането ви наедно не е че ядете Господня вечеря; 21 защото на яденето всеки бърза да взема своята си вечеря преди другиго; и един остава гладен, а другий се напива. 22 Къщи ли нямате да ядете и да пиете? или църквата Божия презирате, и посрамяте тези които нямат нищо? Какво да ви река? Да ви захвалям ли за това? Не ви захвалям. 23 Защото аз от Господа приех това което ви и предадох, че Господ Исус през нощта на предаването му взе хляб, 24 и като благодари преломи, и рече: Вземете, яжте; това е тялото мое което за вас се ломи; това правете за мое възпоминание. 25 Така и чашата след вечерянето взе, и рече: Тая чаша е новий завет в моята кръв: това правете, всеки път когато пиете, за мое възпоминание. 26 Защото всеки път когато ядете този хляб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате докле дойде той. 27 Така щото който яде този хляб или пие чашата Господня недостойно повинен ще бъде на тялото и кръвта Господня. 28 Но да изпитва человек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; 29 защото който яде и пие недостойно, той яде и пие осъждане на себе си като не отличава тялото Господне. 30 От това има из помежду ви мнозина немощни и болни, а доста и умират. 31 Защото ако бихме сами себе си съдили, не бихме били съдени. 32 Но когато биваме съдени, наказваме се от Господа за да не бъдем осъдени наедно със света. 33 За това, братие мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг: 34 ако ли е някой гладен, да яде у дома си, за да се не събирате за осъждане. А за друго що остава, когато дойда ще наредя.
Деяния 20:7–8 · 1 Коринтяни 11 · BG1871
Текстът в днешната медитация е част от пасаж, разказващ за посещението на апостол Павел при светиите в град Троада. Този град в Мала Азия, който днес е в страната Турция, е бил мястото на древна Троя и на Троянската война, увековечени в гръцката митология. Павел посетил Троада, защото там имало малко християнско събрание, достатъчно малко, за да могат вярващите в Христос да се срещат в горна стая (ст. 8).
Това е единственият разказ в Новия завет, който всъщност описва събрание на вярващи, функциониращо в реално време. Разбира се, първото послание на Павел до коринтяните обяснява как трябва да функционира едно събрание, но в Деяния 20 получаваме историческа снимка на събрание в действие.
Това, което веднага се откроява в този разказ, е простотата на ранните християни. Когато се събираха в първия ден на седмицата, което беше навик на вярващите от възкресението на Христос, тяхната цел беше да преломяват хляб. Това е Господната вечеря. Не са дадени подробности за нейното спазване, както са в 1 Коринтяни 11 – просто фактът. Вярващите в Троада „се събраха“, за да преломяват хляб. Това беше целта на тяхното събиране; не беше да видят човек, колкото и надарен да е той, а да видят Исус.
Тази Вечеря беше най-висшият израз на тяхното общение като членове на едно тяло и основата на тяхното поклонение: да обожават Този, Който умря за тях, и да се покланят на Отца в дух и истина. Забележете какво липсва: няма велика религиозна архитектура, няма забавни музикални продукции и няма специално свещенство, облечено в църковни одежди. Всички вярващи сами бяха свещеници! О, дано оценяваме тази простота все повече и повече!
