Много близо до края на живота Си, Давид събра в Йерусалим всички водещи мъже и служители на Израел. Той се изправи, за да им говори за последен път. Сърцето му беше пълно, докато преглеждаше Божията доброта в избора Му да бъде техен цар и в избора на Соломон да построи храма като „дом за почивка на ковчега на завета Господен и за подножието на нашия Бог“ (1 Лет. 28:2), за което той самият беше направил изобилна подготовка. Той публично представи сина си Соломон на израелските водачи като този, когото Бог беше избрал да предприеме този огромен проект.
Докато Соломон растеше, Давид многократно му беше говорил за великата и славна задача, за която Бог го беше избрал: да построи великолепен храм за Йехова. Сега той го насърчи да започне и публично му даде писмено „плановете за всичко, което имаше чрез Духа“ (ст. 12) и обобщение на материалите, които беше подготвил. Водачите и офицерите добавиха към това, а Давид благодарно благослови Господа пред цялото събрание.
Докато децата ни растат, напомняме ли им за Божията воля за техния живот? Може да не знаем с точни подробности към каква кариера или професия Бог може да ги призовава, както Давид чрез откровение знаеше за Соломон. Но ние знаем от Библията какво търси Бог в Своите деца и винаги трябва да поставяме тези неща пред децата си като цели и задачи. Докато съзряват, е добре да ги изправяме пред Божиите желания по-открито, давайки съвети и помощ, без да ги притискаме. Нека гледаме към Господа да ни помогне!
