Светиите от Троада, заедно с техния уважаван посетител, апостол Павел, се събраха в горна стая на сграда някъде в града. Може би това беше сграда, собственост на един от светиите, или може би беше наето помещение. Те се срещнаха вечерта, защото първият ден от седмицата не беше официален празник в езическия свят на Римската империя. Стаята беше осветена с маслени лампи и по този начин дим се виеше около тавана. Прозорците бяха отворени, за да излезе димът и да влезе свеж въздух. Млад мъж седеше на отворен прозорец; стаята беше препълнена и нямаше останали места, но той беше щастлив от въздуха (ст. 9).
Възпоменателната трапеза беше първа, преди да бъде изречено каквото и да е служение, защото Христос трябваше да има първо място: „за да бъде Той пръв във всичко“ (Кол. 1:18). Поклонението трябва да предшества служението, а освен това сърцата им бяха изпълнени с благодарност. Господ Исус ги беше избавил от наказанието за греховете им и от демоничните богове на римския пантеон. Сега те бяха поклонници на Отца и Сина.
След като Вечерята приключи, Павел стана да говори. Не ни е казано какво е говорил тази вечер, но покаянието към Бога, вярата в Господ Исус, Божието царство и Божията благодат, всички те бяха основни теми в служението на Павел, както виждаме в речта му пред старейшините на съседното събрание в Ефес (Деяния 20:21, 24, 25, 32). Нека никога не се отдалечаваме от тази простота и да се държим здраво за тези доктрини на благодатта. Те са основата, върху която стоим като християни.
