1 И Авраам беше стар, преминал на възраст; и Господ благослови Авраама във всичко. 2 И рече Авраам на раба си, по-стария в дома му, на настоятеля на всичкия му имот: Да туриш ръката си под бедрото ми, 3 и ще те закълна в Господа Бога на небето и Бога на земята че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на Хананейците между които живея, 4 но ще идеш на мястото ми, и при рода ми, и ще вземеш жена за сина ми Исаака. 5 А рабът му рече: Може да не ще жената да дойде подире ми в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в оназ земя, от дето си излязъл? 6 И рече му Авраам: Пази, да не върнеш сина ми там. 7 Господ Бог небесни който ме взе из дома на отца ми и от земята на рождението ми, и който ми говори, и който ми се закле и рече: На твоето семе ще дам таз земя, той ще изпрати ангела си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там. 8 Ако ли жената не ще да дойде подире ти, тогаз ще бъдеш свободен от това мое заклеване, само сина ми да не върнеш там. 9 И тури рабът ръката си под бедрото на Авраама господина своего, и закле му се за това нещо.
10 И взе рабът от камилите на господина си десет камили, и тръгна, и в ръцете му беше всичкото благо на господина му; и стана та отиде в Месопотамия, в града Нахоров.
12 И рече: Господи, Боже на господина моего Авраама, дай ми, моля, добра среща днес, и стори милост на господина моего Авраама.
Битие 24:1–9 · Битие 24:10 · Битие 24:12 · BG1871
След като е получил ясни инструкции от господаря си в стихове 1–9, Авраамовият слуга тръгва на своето пътуване, за да изпълни мисията си. Нека забележим три неща в стихове 10–12:
Първо: Той тръгва на мисията си с богатите провизии на своя господар. Цялото богатство на Авраам е на разположение, за да посрещне нуждите му, било то камили и слуги, или скъпоценности и ценни неща. Всичко необходимо за успеха на мисията му е на негово разположение. Той не е трябвало да търси помощ от други източници. Урокът за нас е очевиден. Неизследимите богатства на Христос са всички за нас и с нас. Слугата е бил съзнателен за вседостатъчността на стоките на своя господар. Когато ГосподИсус изпратил Своите ученици, Той обещал да бъде с тях до края (Мат. 28:19–20). Това трябва да бъде и нашата увереност.
Второ: Веднага щом пристигнал в Месопотамия, преди да говори с някой друг, той говорил с Господа, помнейки Авраамовото обещание за божествена помощ.
Трето: Желанието му за успех на мисията не е било мотивирано от егоистично желание. Винаги съществува изкушението да искаме да успеем в службата на Господа, за да бъдем хвалени или смятани за духовни; оттук и нуждата да внимаваме да не изгубим наградата си. Христос ни предупреди срещу желанието за човешка похвала, защото познаваше нашата природа. Молитвата на Авраамовия слуга беше кратка, но идваше от сърцето му и показваше какво има в това сърце: „моля, дай ми успех днес и покажи милост към господаря ми Авраам.“
