1 А за духовните дарби, братие, не искам да не знаете. 2 Вие знаете че бяхте езичници, влачими към немите идоли, както се водехте. 3 За това ви уведомявам че никой като говори с Дух Божий не казва анатема Исусу, и никой не може да нарече Исуса Господ освен чрез Духа Светаго. 4 Има различия на дарбите; но Духът е истият. 5 Има различия на служенията, но Господ е истият. 6 Има и различия на действията, но Бог е истият който действува все во все. 7 А всякому се дава явлението на Духа за полза. 8 Защото едному се дава чрез Духа слово на премъдрост, а другиму слово на знание по истия Дух; 9 другиму пък вяра чрез истия Дух, а другиму дарби на изцеления пак чрез истият Дух се дават; 10 а другиму действие на чудеса, другиму пророчество, а другиму разпознаване на духовете, и другиму различни езици, другиму пък тълкуване на езици. 11 А всичко това го действува единият и този истий Дух, който всекиму особно разделява както му е угодно. 12 Защото както тялото е едно а има много удове, и всите удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са, така и Христос. 13 Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло, и Юдеи и Елини, и раби и свободни; и всинца в един Дух се напоихме. 14 Защото тялото не е един уд, но много. 15 Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка не съм от тялото; да ли за това тя не е от тялото? 16 И ако речеше ухото: Понеже не съм око не съм от тялото; да ли за това то не е от тялото? 17 Ако беше всичкото тяло око, де щеше да е слушането? ако ли все слушане, де обонянието? 18 Но сега Бог е положил удовете всеки един от тях в тялото както е изволил. 19 Ако бяха били всите един уд, де щеше да е тялото? 20 Но сега удове са много, а тяло едно. 21 И не може окото да рече на ръката: Нямам потреба от тебе; или пък главата на нозете: Нямам потреба от вас. 22 Но удовете на тялото които се виждат че са по-слаби, те са много по-потребни. 23 И тези части на тялото които ни се виждат за по-безчестни, тям повече почест прилагаме, е неблагообразните наши удове имат по-голямо благообразие. 24 А благообразните наши удове нямат нужда. Но Бог е разпоредил тялото, като е дал на лишеното по-голяма почест; 25 за да няма раздор в тялото, но удовете да имат истото попечение един за друг. 26 И ако страда един уд, всите удове състрадат; ако ли слави един уд, всите удове се радват с него заедно. 27 А ви сте тяло Христово, и частно удове. 28 И едни постави Бог в църквата, първо апостоли, второ пророци, трето учители, после чудеса, напокон дарби на изцеление, помагания, управления, разни езици. 29 Всичките апостоли ли са? всичките пророци ли са? всичките учители ли са? всички действуват ли чудеса? 30 всички имат ли дарби на изцеление? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли? 31 Имайте ревност за по-добрите дарби; и аз още по-превъзходен път ви показвам.
1 Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка. 2 И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм. 3 И ако раздам всичкият си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгоряване, а любов нямам, нищо не се ползувам. 4 Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнося, не се гордее, 5 не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, 6 на неправдата се не радва, а сърадва се на истината, 7 всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи. 8 Любовта никога не отпада; другите обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне: 9 Защото от части знаем, и от части пророкуваме; 10 но когато дойде съвършеното, тогаз това което е от части ще се прекрати. 11 Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах; но от как станах мъж, напуснах което е младенческо. 12 Защото сега видим мрачкаво както през огледало, а тога ще гледаме лице с лице; сега познавам от части, а тога ще позная както съм и познат. 13 А сега остават тези трите, вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта.
1 Следвайте любовта, и желайте с ревност духовните дарби, и най-паче да пророчествувате. 2 Защото който говори език незнаен, не говори на человеци, но Богу; защото никой му не проумева, но духом тайни говори; 3 а който пророчествува говори на человеци за назидание и увещание и утешение. 4 Който говори незнаен език назидава себе си; а който пророчествува назидава църквата. 5 Искам всички да говорите езици, а повече да пророчествувате; защото който пророчествува по-горен е от тогози който говори разни езици, освен ако тълкува за да вземе църквата назидание. 6 И сега, братие, ако дойда при вас и говоря незнайни езици, както ще ви ползувам, ако ви не говоря или с откровение, или с познание, или с пророчество, или с поучение? 7 И бездушните неща които издават глас, свирка или китара, ако не дадат отличителни звукове, как ще се познае това което свирят със свирката или с китарата? 8 Защото ако би издала тръбата неопределен глас, кой би се приготвил на бой? 9 Така и вие ако не дадете с езика си вразумителни речи, как ще се познае това което говорите? защото на вятър ще говорите. 10 Толкоз вида гласове се случават на света; и ни един от тях не е без значение. 11 И тъй, ако не разумея значението на гласа ще бъда другоезичен за тогози който говори, и този който говори другоезичен за мене. 12 Така и вие, понеже сте ревнители на духовните дарования, старайте се да се преумножат у вас за назидание на църквата. 13 За това, който говори език незнаен, нека се моли за дарбата и да тълкува. 14 Защото, ако се моля по език незнаен, духът ми се моли, а умът ми остава безплоден. 15 И тъй, що е? Ще се моля с духа си, ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, ще пея и с ума си. 16 Понеже ако славословиш с духа си, онзи който е от реда на простаците как ще рече на твоето благодарение, Амин, като не знае що говориш? 17 Защото ти благодариш добре, но другият не се назидава. 18 Благодаря Богу моего че аз от всички вас повече езици говоря. 19 Но в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си за да наставя и други, а не десет хиляди думи с език незнаен. 20 Братие, не бивайте по ума деца, но бивайте младенци по злобата, а по ума съвършени мъже. 21 В закона е писано: "С други езици и с други устни ще поговоря на този народ; и нито така ще ми послушат, казва Господ." 22 За това езиците са белег, не за тези които вярват, но за тези които не вярват; а пророчеството е, не за тези които не вярват, но за тези които вярват. 23 И тъй, ако се събере всичката църква наедно и всичките наченат да говорят по незнайни езици, а влязат простаци или неверни, не ще ли да рекат че вие сте полудели? 24 Ако ли всички пророчествуват, и влезе някой неверник или простак, той от всичко се изобличава и от всичко се изпитва; 25 и така, скришните на сърдцето му стават явни; и тъй, ще падне на лицето си, ще се поклони Богу, и ще изповяда че наистина Бог е между вас. 26 И тъй, братие, що има? Кога се събирате, всеки от вас псалом има, поучение има, език има, откровение има, тълкование има. Всичко да бива за назидание. 27 Ако говори някой език незнаен, да говорят по двама, или най-много по трима, и на ред; а един да тълкува. 28 Ако ли няма тълковател, да мълчи в църква, и да говори в себе си и Богу. 29 А пророци да говорят двама или трима, а другите да разсъждат; 30 ако ли дойде откровение на другиго от седещите, първият да млъкнува. 31 Защото един след друг всинца можете да пророчествувате, за да научават всички и всички да се утешават. 32 И духовете пророчески покоряват се на пророците. 33 Защото Бог не е Бог на немирство, но на мир, както по всичките църкви на светиите. 34 Жените ви да мълчат в църквите, защото не им е простено да говорят, но да се покоряват както и законът казва. 35 Ако ли искат да научат нещо, да питат мъжете си у дома си; защото е срамотно на жени да говорят в църква. 36 Словото Божие от вас ли излезе? или е само до вас достигнало? 37 Ако мисли някой че е пророк или духовен, нека узнае че това което ви пиша е заповеди Господни. 38 Но ако не разумява някой, да не разумява. 39 За това, братие, имайте ревност да пророчествувате, и не възбранявайте да говорят езици. 40 Всичко да бива благообразно и редовно.
31 Имайте ревност за по-добрите дарби; и аз още по-превъзходен път ви показвам.
3 а който пророчествува говори на человеци за назидание и увещание и утешение.
1 Коринтяни 12–14 · 1 Коринтяни 12:31 · 1 Коринтяни 14:3 · BG1871
Както научаваме от 1 Коринтяни 12–14, християните в Коринт са били особено заинтересовани от духовния дар на езиците. Очевидно вярващите, които са говорили на непознати езици, са получавали голямо внимание. Това е довело до гордост и до духовно безполезни събрания. Глава 14 вместо това подчертава, че голямата нужда е да се изграждаме взаимно духовно: „Всичко да става за назидание“ (14:26). Горният стих казва, че трябва „усърдно да желаем по-добрите дарби“, и това се повтаря и обяснява в 1 Коринтяни 14:39: „усърдно желайте да пророкувате.“ В епохата преди завършването на Новия Завет, този, който е пророкувал, е говорил „за назидание, увещание и утеха“ (14:3), разкривайки Божия ум относно доктрината и християнския живот. Така „по-добрите дарби“ са били тези, които са предоставяли навременни, поучителни послания от Бога, които всички са могли да разберат. Нуждата от навременно, библейско служение за същите цели продължава и днес.
Въпреки това, има „по-превъзходен път“, който трябва да помним, когато разглеждаме духовните дарби. Това е пътят на любовта, както обяснява 1 Коринтяни 13. Любовта не е изброена сред духовните дарби; по-скоро тя е съществената атмосфера за упражняването на която и да е от тях. Подобен пасаж в Римляни 12:6–8, който също очертава редица духовни дарби, е последван там от стих 9: „Любовта да бъде без лицемерие.“
Като християни, ние трябва да се стремим да познаваме своите дарби. Когато Яков говори за духовни учители, той използва местоимението „ние“, показвайки, че е знаел, че Бог желае да го използва в това качество (Яков 3:1). Но дори ако сме несигурни относно нашите дарби, можем да преминем направо към любовта, защото в атмосферата на християнска любов винаги ще желаем да служим един на друг.
