12 Заради това, не ще се обленя да ви напомнювам всякога за тези работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в настоещата истина. 13 Мисля обаче праведно, до когато съм в тая хижина телесна да ви възбуждам с напоменюване; 14 понеже зная че скоро ще оставя хижината си, както Господ наш Исус Христос ми извести. 15 Ще се постарая, обаче, щото вие и след умирането ми можете всякога да помните тези работи. 16 Защото като ви обадихме силата и идването на Господа нашего Исуса Христа, не следвахме хитроизмислени басни, но бяхме самовидци на неговото величествие; 17 защото прие от Бога Отца чест и слава когато дойде нему от великолепната слава такъв глас: "Този е Син мой възлюбленият в когото аз благоволих." 18 И този глас чухме ние че дойде от небето когато бяхме с него на светата гора.
17 защото прие от Бога Отца чест и слава когато дойде нему от великолепната слава такъв глас: "Този е Син мой възлюбленият в когото аз благоволих."
1 В онова време цар Ирод простря ръце да стори зло на някои от църквата. 2 И уби с меч Якова Иоановия брат. 3 И като видя че е угодно на Юдеите приложи да улови и Петра; (а бяха дните на безквасните хлябове;)
Посланието до ефесяни предава какво Бог има предвид за Църквата на живия Бог, за всички истински вярващи от деня на Петдесетница до Възнесението. Апостолът описва прекрасния план и удивителната благодат, която Бог ни е дарил. Хвала на Неговото име! Молитвата на Павел (ст. 14–21) завършва с поклонение с тема, която никога няма да свърши: „На Него да бъде слава в събранието в ХристосИсус през всички поколения на вековете. Амин.“
„Христос“ в горния стих се отнася до Божия Помазаник, за когото Той е казал: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото Аз намерих Своето удоволствие“ (2 Пет. 1:17). Петър е бил един от тримата свидетели, заедно с Йоан и брат му Яков (Мат. 17:1–8), които са чули и видели това. След като Яков е бил екзекутиран от Ирод Агрипа, този нечестив цар планирал да убие и Петър (Деяния 12:1–3). Въпреки това, Господ по чудо го спасил от този заговор. По-късно, малко преди собствената си смърт, Петър бил подтикнат да запише своя доклад като свидетел(2 Пет. 1:12–18). Йоан, другият свидетел, е писал много за ГосподИсус, включително за Неговата смърт и възкресение. Днес все още имаме писанията на тези двама свидетели, Петър и Йоан. Нека ценим тяхното свидетелство за служението на нашия Господ. Молитвата на Павел насърчава такава отдаденост.
ГосподИсус желае да обитава в нашите сърца, чрез вяра, за да бъде самият център. Той е Коренът, от Когото черпим всичко във връзка с Него и с Божието семейство. Той е самата основа, върху която е изградена Неговата Църква. Всичко това се осъществява и се наслаждава „в любов“, въпреки че сме заобиколени от омразата на настоящия зъл век.
