Една възрастна вдовица, която зависела от милостиня за хляба си, можела специално да приложи към себе си онази част от Господната молитва: „Дай ни днес ежедневния ни хляб.“ Един ден група момчета я чули да се моли за ежедневната си храна и си помислили, че ще се позабавляват за сметка на вярата на добрата старица. Затова изтичали до пекарната, купили няколко хляба и ги хвърлили в колибата ѝ. Старата светица видяла хляба да се търкаля около нея и избухнала във възклицание на хвала към Бога.
Момчетата влезли и казали: „Е, старице, за какво хвалиш Господа?“ „О! Хваля Го за хляба, който ми изпрати в отговор на молитвата ми.“
„Каква бедна, суеверна старица си! Господ не ти е изпратил хляба. Ние го купихме от пекаря и сами го хвърлихме. Господ нямаше нищо общо с това.“
„Ах, скъпи мои момчета, вие не разбирате. Господ ми изпрати хляба в отговор на молитвата ми, без значение дали дяволът го е донесъл.“
Така е с всеки добър дар, който получаваме; така е и с всички изкушения на Сатана и всички различни противодействащи сили на хората. Нито едно от тях не може да докосне мен, или теб, или който и да е вярващ, без да премине през областта на Божието абсолютно специално провидение; и фактът, че Той им позволява да стигнат до мен, е израз на Неговата воля относно мен. Нещо за развитието на ума ми, за увеличаване на познанията ми за хората или дяволите; за да изпита и по този начин да подобри ефективността на вярата ми; за да упражни и по този начин да подобри основните християнски добродетели: кротост, търпение, смирение, снизхождение, братска доброта, съчувствие към тези с подобни изпитания и надежда. Всички тези неща работят заедно за добро на тези, които обичат Бога. Трябва да сме сигурни, че установяваме и поддържаме правилната си морална връзка с Бога; и така, няма от какво да се страхуваме.
