Дори на дванадесет години Исус седеше в храма в Йерусалим – с убеждението, че нещата на Неговия Отец са Негов най-голям приоритет. Дори тогава Той показа пълна преданост, която остана ненакърнена през целия Му живот. Там в храма Той слушаше книжниците, задаваше им въпроси и даваше изумителни отговори, когато те Го разпитваха. Тъй като Евангелията не ни казват нищо друго за Неговото детство или юношество, вероятно можем да приемем, че Той не се е появявал публично през това време. Той чакаше търпеливо в зависимост от Бога за определеното време, за да започне Своето публично служение.
Около осемнадесет години по-късно Господ Исус беше кръстен от Йоан в Йордан. Много е интересно да видим какво ни е казано за началото на тази нова фаза в живота на Божия Син. Той не направи голямо съобщение, не извърши чудеса и не се изтласка по някакъв начин на преден план. Вместо това Той се молеше в началото на Своето публично служение, когато Йоан Го кръсти в река Йордан. Интимната връзка с Неговия небесен Отец беше отправна точка за Неговото служение. Всичко, което Той правеше, идваше от този жив източник на общение. В това Той е нашият велик Пример!
Казано е: „Духовният живот на никой християнин не е по-дълбок от неговия молитвен живот.“ Можем да се опитваме да показваме духовност пред хората, но в твоята стаичка (Мат. 6:6), където никой не те вижда и си сам с Бога, всяко самопредставяне свършва. Мартин Лутер, Джордж Уайтфийлд, Джон Уесли, Дейвид Брейнерд, Джордж Мюлер, Хъдсън Тейлър, Дуайт Лайман Муди, Чарлз Стъд, Дейвид Ливингстън и много други служители на Господа бяха всички хора на молитвата. Ние ги познаваме днес заради нещата, които Бог е направил чрез тях. Но причината за това е особено защото те често прекарваха време, предадени пред Бога, и така станаха полезни съдове в ръката на Учителя.
