Прочетете Второзаконие 3:18–29. Някои хора цял живот съжаляват, че не са били прилежни в ученическите си години. А родителите, които не винаги биват слушани, предупреждават децата си, че инвестират в себе си и че лошите резултати в ученето носят висок риск да бъдат наказани с лоша кариера; цялото им бъдеще е заложено на карта.
Не е ли същото и с християнина? Само че целият му живот се състои от учебни години. Ако в християнския живот на земята той е мързелив ученик, аматьор, лишен от единствената правилна амбиция за християнина, ако не вижда много надалеч, влизането му в небесната слава няма да бъде богато благословено; той ще претърпи вечна загуба (2 Пет. 1:9, 11). Децата на Рувим и Гад ни поучават в този смисъл. Това, че първи са завладели наследството си, не означава, че са получили най-добрия дял. Точно обратното! Отвъд Йордан е „добрата земя“ и „ония приятни планини“ (Втор. 3:25).
Моисей знаеше това добре. Какъв контраст между скъпия водач, чието сърце беше отвъд Йордан, но на когото не беше позволено да влезе, и тези две и половина племена, които можеха да влязат в Ханаан, но нямаха ни най-малко желание да го направят! А къде е насочено вашето сърце? В небето с Исус или на земята с нейните видими неща, които отминават (Лука 12:34)?
