Добре е да започнем тази медитация с думите на Йоан Кръстител: „Той трябва да расте, а аз да намалявам“ (Йоан 3:30). Когато растем в оценяването на Господ Исус, виждайки повече от славата на Неговата Личност, всякакви високи мисли, които сме имали за себе си, ще намалеят.
Божието Слово е не само светлина за пътя, но е и откровение за Бога. Бог се е разкрил в Своя собствен Син, и Синът, вечно пребиваващ в Отчевото лоно, Го е обявил. Насладата на Отца, радостта на Неговото собствено сърце, е съсредоточена в и се върти около Неговия Син. Освен това, Той се наслаждава да споделя Своите мисли с тези, които е призовал при Себе Си, за да можем и ние да влезем в Неговата радост.
Това ни напомня за историята на Йосиф, който беше обичан от баща си Яков, и поради това беше мразен от братята си. На братята на Йосиф им беше добре известно, че той е предпочитаният от баща им. Поради това в сърцата им имаше завист и те мразеха Йосиф. В Йоан 15:25 четем тези думи относно Господа: „Мразеха Ме без причина.“ И все пак в тази мрачна сцена, където грехът преобладаваше, в света, който Неговите ръце бяха създали и чиито обитатели не Го познаваха, Той винаги прославяше Бога, Своя Отец. Трябва ли да се чудим, че „Отец обича Сина“? Колко красиво и колко трогателно е това изражение. Какво благословено занимание за нашите сърца!
И така, докато се събираме в Негов спомен, Светият Дух се наслаждава да ни представи Личността и делото на Господ Исус. Не можем да се издигнем над или да отидем отвъд, но можем, колкото и слабо, да приемем мислите на Отца за Неговия собствен Син и да се поклоним в поклонение и обожание пред Него.
