Очевидно е, че бихме искали да бъдем намерени, независимо дали отсъстваме или присъстваме, угодни на Него, когато Той дойде. Това дава място на Христос. Ние сме бедни създания; но ако чуем Той да казва: „Браво, добри и верни слуго“, какво би било това за нас! Не че се преструвам, че го очаквам, освен че това са Негови собствени думи. В тази глава има малко повече от чакане. „Кръстът да бъде препасан“. Тези широки дрехи трябваше да бъдат прибрани, а не свободни, докато продължаваме с нещата, каквито са в света; но сърцата да бъдат в ред, според Божието слово, кръстът препасан с истина (Еф. 6:14); и тогава светилниците да горят – пълно изповядване на Христос. Първото нещо, което Той поема, е да имаме привързаността си към Него и удоволствието си да Го виждаме, докато Го чакаме.
Има още едно нещо, съвсем различно, много благословено, трогателно изражение на Господната любов. Тук трябва да имаме препасани кръстове, сърцата ни в ред; но това е сега, когато Господ още не е дошъл, а седи на Отческия престол; но тогава „Той ще се препаше и ще ги накара да седнат да ядат, и ще дойде и ще им служи“. Той казва: „Няма да е нужно да имате препасани кръстове, когато дойдете в Моя дом. Аз ще ви накарам да седнете да ядете и ще ви служа.“ Той ще ни накара да седнем и да се храним с нещата, които са на небето на трапезата там, и Той ще ни служи с благословенията, безкрайно по-скъпоценни. Не просто да ни дава неща за ядене, но самият Христос да ни ги служи. В този смисъл Христос никога не се отказва от формата на слуга; и когато си помислим, че Христос, Божият Син, заема това място, и го е заел, и никога не се отказва от него, какво чудесно нещо!
