Каква надежда имаме в Исус Христос, нашия Господ! Не само имаме всичко в Него, но повече от това, Той е и нашата вечна част! Да, винаги ще бъдем с Господа и „ще бъдем като Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е“ (1 Йоан 3:2)! И докато очакваме този най-чудесен момент, когато най-накрая ще чуем Неговия добре познат глас, който ни призовава към Него, каква радост е да знаем, че в Него имаме достъп и до всички ресурси на благодатта, за да посрещнем всичките си нужди, особено когато се сблъскваме с изпитания и трудни времена.
Следователно, можем да бъдем търпеливи в скръб. Въпреки трудните времена, в които живеем, ние знаем какво предстои в Божия план. Първо, нашият Господ Исус ще дойде Сам, за да ни вземе в Своето присъствие. След това ще има седем години на скръб. Ние не се страхуваме и не сме несигурни, когато виждаме всичко, което се случва в този свят. Нещата просто бързо се подреждат, точно в съответствие с библейските пророчества, които скоро ще станат история. След това ще бъде славното видимо и публично проявление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос, за да въведе Своето хилядогодишно царуване на праведност на земята.
Междувременно имаме много важен ресурс, в който трябва да продължаваме твърдо: молитвата. Колкото по-тъмна и по-студена е нощта, толкова по-голям е рискът да станем сънливи. Това се случи с учениците в Гетсиманската градина. Господ дойде само за да ги намери спящи. Той каза на Петър: „Какво! Не можахте ли да бдите с Мене един час? Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта е слаба“ (Мат. 26:40–41). Ето защо, за да продължим вярно и победоносно, докато не чуем събиращия вик, трябва „да постоянстваме в молитва, като бдим в нея с благодарност“ (Кол. 4:2).
Нека погледнем нагоре, радвайки се в надежда, и продължавайки твърдо в молитва, защото Господ идва със Своята награда!
