Когато четем този стих, сърцата ни автоматично се насочват към великата жертва на Господа, когато Той положи живота Си на кръста. Никой не Му отне живота – тези, които Го разпънаха, не го направиха – Той го даде. В Йоан 10:17 Господ беше казал: „Аз полагам живота Си, за да го взема пак.“ Красиво е да видим съвършените малки детайли, когато Господ каза: „Свърши се“, наведе глава и предаде духа Си. Главата Му не падна, както понякога си представяме; не, Той наведе глава и след това даде живота Си.
Но докато размишляваме върху този стих, разбираме, че Той също така даде живота Си като живот на служение и самоотричане. Той беше съвършеният слуга, който отговори на примера на еврейския роб, който каза: „Обичам господаря си, жена си и децата си; няма да изляза свободен“ (Изх. 21:5).
Животът на Господа на земята беше съвършен жертвен живот. Въпреки че беше уморен, Той служеше на нуждаещата се самарянка. Когато учениците отблъснаха децата, Той настоя те да бъдат доведени при Него и ги благослови. Той работеше толкова усилено, че едва имаше време за почивка, дотолкова, че собственото Му семейство каза: „Той е извън ума си“ (Марк 3:21).
Създателят на вселената и Цар на Израел се роди в обор, нямаше къде да положи глава и трябваше да вземе назаем чужда монета, за да даде урок. Въпреки че изцеляваше множествата, хранеше ги, учеше ги, вършеше всичко добре (Марк 7:37), все пак Той беше отхвърлен, презрян и оклеветен. Той знаеше всичко предварително, но въпреки това служеше жертвен живот, кулминиращ в смъртта Му на кръста. Може никога да нямаме възможност да дадем живота си в смърт за брат, но можем да следваме примера на Господа за жертвен живот за другите, за Божия слава.
