Апостол Павел беше прекарал доста време в град Ефес. Неговите евангелски усилия имаха огромно въздействие в града, толкова голямо, че започна да се надига съпротива.
Основният източник на съпротива идваше от сребърните занаятчии. Те изработваха сребърни светилища на местния бог. По тяхно собствено признание този занаят беше голям източник на доходи: „От този занаят имаме нашето благосъстояние“ (19:25 nkjv). Но имаше толкова много обърнали се към Христос чрез служението на Павел, хора, които се отвръщаха от идолопоклонството, че техният бизнес беше в опасност да пропадне и да фалира (ст. 25–26). Когато икономическите интереси и религиозното благочестие са едновременно засегнати, това става взривоопасна смес.
Артемида беше женско божество (Диана е латинският еквивалент), предполагаемо дъщеря на Зевс. Храмът на Артемида, разположен в Ефес, беше едно от чудесата на Азия. Когато в града възникна вълнение заради предполагаемото оскърбление срещу Артемида, градският писар се опита да го успокои, като заяви величието и произхода на техния бог, „който падна от небето“. Колко поразително е, че няколко години по-късно Павел ще напише писмо до ефеските християни и ще каже за Христос: „Този, Който е слязъл, е същият, Който и се е възнесъл над всички небеса“ (Еф. 4:10). Вярваме, че Павел правеше прекрасен контраст. Артемида уж „падна“ от небето, но Христос „слезе“ от небето – значителна разлика! Да паднеш означава да си извън контрол – Сатана падна от небето. Да слезеш показва цел и контрол. След това Той се възнесе на небето, отваряйки го за всички, които вярват!
